Онлайн хазартът у нас – добре регулиран, но с високи данъци

От 1991 до 2005 г. Ангел Ирибозов заема управленски длъжности в различни български и чуждестранни застрахователни и пенсионно-осигурителни компании. Бил е консултант в много проекти в областта на финансовия сектор, застраховането и осигуряването, малкия и средния бизнес, както и член на УС и Комисията по квалификация на Българско актюерско дружество.

След 2005 г. Ирибозов заема висши управленски длъжности в различни дружества в игралния сектор. Управител е на BEGE Експо. Ангел Ирибозов e председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организатори от игралната индустрия (БТАПОИИ). 

Той е магистър по инженерни науки, приложна математика в Технически университет в София и магистър по актюерски науки в Сити Юнивърсити Лондон, с диплома по международни икономически отношения.

Повод да разговаряме с него бе откритото вчера шесто издание на Източноевропейската конференция на игралната индустрия – BEGE 2013, което продължава и през днешния ден в столичния Интер Експо Център. 

Ще проработи ли стратегията за онлайн регулация в България?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Дали ще проработи… Може би, не на 100%, но се надявам да проработи. Факт е, че имаме регулация за онлайн хазарта, която, както колегите споменаха, е много добра, но трябва да се види как ще проработи. За да може да проработи, са необходими комплекс от мерки, които различните органи и институции в държавата трябва да предприемат, за да може да се спазва това, което е разписано в рамките на закона.

Ще накара ли "черният списък" компаниите да подават заявки за лиценз, след като при сегашната ситуация нещата очевидно не сработват?

Е, господин Колев спомена, че има известен успех.

Да, цели две компании….

Е, да, но това са все пак компании, които имат ясно изразен интерес към България. В края на краищата всяка компания има някакви икономически разчети за приходите от страната, които генерира, и съответно разходите по лицензиране и т.н., след което приема за себе си дали съответно да започне такава дейност, като се лицензира.

Много ли са компаниите в останалите страни, които имат лиценз за упражняването на такава онлайн дейност?

Различно е. Онлайн гейминг дейността се регулира от последните може би пет или малко повече години, но реално погледнато, има регулация в това направление и има различни модели. Има държави, където има някакъв вид регулация на онлайн хазарта, но няма лицензиран нито един оператор. В България беше приет законът, стана ефективен и след това виждате, че имаме първия лицензиран оператор. Това означава, че моделът е добър.

Кои са в момента страните с най-бързо развиваща се онлайн индустрия?

Трудно може да се отговори на този въпрос, защото онлайн пазарите се развиват в цял свят, но като цяло Европейският съюз генерира между 40 и 50% от приходите в онлайн индустрията. В САЩ пък доскоро тя беше забранена, сега започва легализация в отделни щати. В азиатските пазари се развиват също много интересни явления, които там се наблюдават.  

Ще успее ли пазарът в Източна Европа да се конкурира с местата, където тази индустрия е вече напреднала?

Пазарът в България е интересен. Страната ни като възможности от гледна точка на производителите има много добри показатели и модел. Ние сме в топ 5 в Европейския съюз като страна с развита игрална индустрия, така че страната ни е много интересна като развитие, и на онлайн хазарта в това число.

Бихте ли маркирали някои от основните проблеми в хазартната индустрия у нас?

Това са данъчните ставки, които не са неблагоприятни за развитие на онлайн хазарта, защото в края на краищата услугата не е 100% конкурентоспособна. Иначе другите неща са окей.

Къде според вас е златната среда в регулацията на онлайн хазарта, където, от една страна, пазарът да бъде контролиран, а от друга – да не се пречи на бизнеса?

Ако говорим за това пазарът да бъде регулиран, БТАПП винаги е искала регулиран пазар, защото нерегулираният пазар е доста атрактивен за други елементи, които са от компетенцията на Явор Колев. Ако говорите за златна среда от гледна точка на данъчната политика – може би, са нужни по-ниски данъчни ставки. Както посочих, увеличаването на данъците не доведе до увеличаване на данъчните постъпления в абсолютен размер – те останаха едни и същи за последните три години.

Така че най-вероятно тази мярка не е била може би добре премерена, но винаги законодателят, бих казал по метода на пробата и грешката, може да коригира своите грешки, ако реши, че това не е било ефективно за развитието на икономиката като цяло. Подобен казус, ако не се лъжа, имаше и във Великобритания, където тамошната ставка и данъчната политика по отношение на хазарта трябваше да бъде намалена и като цяло променена.

Реално погледнато, златната среда бихме искали може би поне да бъдат данъчните ставки, с които преди беше облагана индустрията, общо взето спомагаха за развитието ѝ. Когато се свива една индустрия, не мога да кажа, кой е най-добрият процент, но според външни експерти са правили различни сценарии и винаги сме били отворени да работим с регулаторните органи, така че да се създаде най-оптимален обем за развитието на индустрията в България.

Много пъти сме говорили за различни модели. Естествено, някои пъти те са били удачни, друг път са свързани с приемане и отхвърляне на предлагани модели. Мога да кажа, че златната среда е и забраната за пушене, например. Защото игралната индустрия е различна от останалите и предполага отпадане на тази забрана, тъй като в тези заведения е строго забранено влизането на лица под 18 години.