ПЧП – как го правим у нас?

Модели на публично-частни партньорства (ПЧП) са познати още от Средновековието, но като политика навлизат сериозно в Европа едва през 90-те години на миналия век.

Това стана ясно по време на дискусия, посветена на ПЧП, която се проведе в София днес. Едновременно по време на форума беше обявено за създаването на Европейския институт за политики и стратегии (ESPI), чиито основни инициатори са Владимир Шопов и Евгени Кънев.

Те поясниха, че идеята за института е възникнала, защото към края на петата годишнина от членството ни в ЕС все още няма промяна в манталитета и нагласите към общността. "Ние се съсредоточихме към автоматичните ползи от членството – пътуване, образование и възможността да живеем в друга държава, но не и към възможността да влияем, да променяме политиката на ЕС в някои области", коментира Владимир Шопов.

Една от областите, в която от ESPI искат да видят промяна е и публично частните партньорства.

Какво представлява ПЧП?

Правно определение на този термин в българската нормативна база все още няма, въпреки че той си използва широко в различни наредби и приложения, обясни Евгени Кънев. Нуждата от използването на подобен модел за набиране на средства възниква през 90-те години на миналия век. Тогава повечето държави в ЕС разбират, че за да бъдат конкурентни на лидерите в световен мащаб трябват огромни инвестиции в инфраструктура.

В същото време обаче данъкоплатците не желаят да плащат по-големи данъци, но пък имат нужда от по-добро качество на услугите и прозрачност на публичните разходи.

С ПЧП могат да бъдат доставени услуги, които са делими и потребителите могат да ползват индивидуално. Това са комуналните услуги, магистрални и т.н. С модел на ПЧП обаче не могат да бъдат доставяни услуги, които са колективни – отбрана, полиция и т.н, обобщи Кънев. Той уточни и някои от ползите от ПЧП:

- привличане на частен капитал;

- прехвърляне на риска към частния сектор;

- намаляване на бюджетните разходи;

- по-добро качество и стандартизация на услугите;

- ефективно намаляване на публичния дълг и други.

Как правим публично частни партньорства у нас?

По време на дискусията бяха посочени няколко примера за работещи модели на ПЧП и пример за "грандиозен провал". "Много трудно се дефинира успешни, липсва натрупана база, липсва прозрачност на договори, затова ще посоча действащи модели", уточни още Кънев.

Става въпрос за концесията на летищата във Варна и Бургас от страна на "Фрапорт", концесията на ски-пистите в Банско от фирма "Юлен" и "Софийска вода".

Всички те имат своите негативи, признаха повечето участници в дискусията, но от друга страна фирмите в повечето случаи успяват да постигнат своите задължения. В случая с летищата например е увеличен трафикът, направен е ремонт на пистите и е подобрено управлението.

Що се отнася до "Юлен" въздействието върху околната среда не се отчита – изсечени са били защитени видове (черна мура), пистите се обработват със специални препарати, които се натрупват в почвата и водите, изтъкна Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика. По негови думи има и отрицателна оценка на германското посолство за акционерите на "Фрапорт" по отношение на концесията на летищата във Варна и Бургас.

В случая със "Софийска вода" пък не беше избран най-добрият кандидат, заради популизъм, коментира още Евгени Кънев. Компанията предложи най-ниски такси, и въпреки че в търга участваха водещи компании в сектора, беше избрана именно британската компания "Юнайтед ютилитис".

По думите на експерта договорът има неясни ползи за общината – никой не знае какво влиза в общинския бюджет от тази концесия, но пък е изпълнена една от целите – прехвърлен е рискът към частния бизнес. А липсата на ефективност Кънев обясни с факта, че има промени в договора за концесия. Първоначално таксите е трябвало да бъдат насочени към рехабилитация и обновяване на мрежата, докато днес от общината карат компанията да инвестира в изграждането на нови мрежи.

Като "грандиозен провал" по време на дискусията беше определен опитът за концесия на АМ "Тракия". Причината – непрозрачна процедура, лош избор на концесионер и ненужно държавно участие.

Емил Калчев, който е един от основателите на ESPI, коментира, че по отношение на прехвърлянето на риска, което е в основата на ПЧП, концесионерите в България много умело управляват риска. И не е ясно държавата чии интереси защитава. По отношение на "Тракия" концесионерът българо-португалският консорциум "Магистрала Тракия" АД например успя да си издейства държавата да им гарантира минимален трафик, в противен случай правителството да плаща на концесионера определени такси.

"Това означава, че всъщност компаниите успяват да си договорят условия, по-сигурни от реалната пазарна ситуация и нищо не рискуват при ПЧП", допълни в заключение Калчев.