Заподозреният от Европейската комисия в нелоялна конкуренция руски държавен монополист "Газпром" възнамерява да се появи на пазарите за електроенергия в Европа и Азия, пише руското бизнес издание РБК Дейли.
Неговата дъщерна компания "Газпром енергохолдинг" (ГЕХ) е готова да строи електростанции и да купува такива в чужбина. Но докато в Азия основните препятствия ще бъдат икономически, то влизането на европейския пазар остава политически мотивирано.
"Газпром енергохолдинг" търси интересни за купуване електроцентрали и проучва възможността да строи газови централи в Азия", заявява директорът на компанията Денис Фьодоров. В първия случай става въпрос за активи в България, Великобритания, Германия и страните от Бенелюкс.
Въпросът за излизането на европейския пазар е преди всичко въпрос на политика, отколкото на икономика, което е особено очевидно на фона на скорошните обиски в офисите на 5 европейски газови компании, където "Газпром" има съществени дялове. Еврокомисията води разследване заради подозрения в антимонополен тръст на руския газов гигант и партньорите му E.ON Ruhrgas, RWE, OMV, PGNiG, Bulgargaz и Bulgartransgaz, припомня изданието.
В момента "Газпром" води ексклузивни преговори за реализацията на съвместни проекти с германския концерн RWE. Става дума за развиване на електроенергийния бизнес в Англия, Германия и страните от Бенелюкс. "С българските власти ще бъде по-лесно да се договорим, при тях водеща роля играят икономическите ползи", прогнозира директорът на Фонда за енергийно развитие Серегй Пикин.
"Газпром енергохолдинг" е готов да участва и в развиване на електроенергетиката на Япония, Южна Корея и Китай, които преразглеждат стратегиите си след аварията в АЕЦ "Фукушима".
"Ако доставяме газ в Китай, то ще ни е интересно да построим верига до потребителя", казва Денис Фьодоров.
За избора на първите проекти на компанията ще трябва най-малко една година, като условията не трябва да бъдат по-лоши от руските, включително и на цената на капитала - 14%, и изплащане от 12 до 14 години.
Икономиката е "препъни камъка" за редица роекти в този регион, тъй като китайските власти са склонни да преговарят за по-ниски цени, което пречи на експорта на енергия от Русия. Всички руски електропроекти за последните 20 години са се "разбивали" в цените, предлагани от Китай. Перспективите за чуждестранните играчи са неясни, а пазарът остава сравнително затворен.