Войната като продължение на семейството с други средства

Снощи ми остана време да гледам „Кориолан“ от Киноманията.


снимка

Режисиран от Ралф Файнс и със същия него в главната роля.

Въпреки че съм голям шекспиролюб, не бях чувал за пиесата, която е посветена на сложните взаимоотношения между политиката, войната и семейството. За предателството, отношения между родители и деца, за горделивостта и надминаването ѝ.

И за отмъщението, като най-скъпия лукс.

Кориолан е генерал, сигурно най-талантливият генерал, спасяващ Рим от външните врагове и запазващ гражданския мир в една трудна жанвиденова зима, когато хлябът не достига и тълпите аха-аха да катурнат властта.

Той минава през ада, за да даде на родината и на семейството си това, което се очаква от него – победата.

Само че, след като е стигнал до най-висшия военен пост, е време да стане политик, а той май не е съвсем готов за това.

Всяка секунда от филма е истинска наслада за сетивата. Всяка дума от Шекспир, внимателно претеглена, е прецизно вписана в общия ритъм на словото. Допълнителен плюс е възможността да се слуша и оригиналният говор. Ралф Файнс прави голяма роля. Ванеса Редгрейв, играеща майка му, също.

Още едно нагледно обяснение, защо момчетата са такива, каквито са.

Гениалността на Шекспир позволява всяка негова пиеса да бъде поставена еднакво добре в произволен декор и да звучи съвсем актуално.

снимка

Този път действието е в античния Рим (изглеждащ досущ като съвременния Белград), а оръжията и униформите бяха американски и от бивша Югославия.

Да се гледа ли? Да. А ако харесвате Шекспир, ще е непростимо да не го гледате.