Събитията в
Турция, подсказват като че ли новата разделителна линия между
обществата на 21-ви век, а и вероятно разлома новите големи
идеологии, по които ще се разцепят политическите
пространства.
Това са демокрациите и диктатурите на мнозинството.
Каква е разликата?
Разликата е, че в истинската демокрация мнозинството управлява, но запазва правата, интересите и достойнството на малцинството, като се започва от гарантираните права на живот, собственост и други базови свободи и се стигне до опазването на архитектурното наследство и природата. Докато в диктатурата на мнозинството, мнозинството управлява, без да се съобразява с малцинството и без да се затормозява от писаните закони, а също и защото не чувства потребност да ги спазва.
Да не забравяме и влиянието на новите технологии, които позволяват бързи мобилизации и бързо осведомяване и които на практика водят горния конфликт до бързо обостряне.
И в България не ни подминаха тези вълнения – сигурно помните случая с хотел България преди години, но и сега (казусът ул. Иван Асен II и старият хотел „България“, който е сградата откъм ул. „Дякон Игнатий“), подобни драми има в Москва (Архнадзор), Скопие (Първа архибригада), Загреб и т.н.
Екологичните протести са били достатъчно обсъждани досега и в момента няма да се спирам на тях.
Това разделение не е ново и можем да го проследим векове назад до философиите на утилитаризма, от една страна (максимална полезност за максимален брой хора) и неотменимите естествени права на гражданина, от друга, които в демокрациите са в строг, но динамичен баланс.
Нарушването на баланса обяснява и формирането на опозициите във формат „манджа с грозде“ (на едно място леви, десни, националисти и т.н.) без изявени лидери в държави, които са много различни като история, култура и дадености.
Може да се каже, че управлението на Борисов беше до голяма степен диктатура на мнозинството, което обяснява и гъвкавите му реакции по време на протести, защото простата стратегия на Борисов беше винаги да е на страната на мнозинството, като смяташе, че това ще го остави на власт за дълго време напред.
Къде ще му излезе краят?
Много се надявам Турция, а и България да бъдат държави, в които се гарантират правата, свободите и достойнството на малцинството, както и да са места, където се пази природата и се съхранява наследството, натрупано от предишните поколения.
Доста по-приятно за живеене ще е, гарантирам.
PS. Ако ви е интересна темата с Турция, днес ще обсъдим директно по интернет събитията там с Димитър Бечев и Руслан Трад във формата на Гневните от 18.00 ч..
Снимка
PS. Ще оценя културната дискусия в коментарите
Това са демокрациите и диктатурите на мнозинството.
Каква е разликата?
Разликата е, че в истинската демокрация мнозинството управлява, но запазва правата, интересите и достойнството на малцинството, като се започва от гарантираните права на живот, собственост и други базови свободи и се стигне до опазването на архитектурното наследство и природата. Докато в диктатурата на мнозинството, мнозинството управлява, без да се съобразява с малцинството и без да се затормозява от писаните закони, а също и защото не чувства потребност да ги спазва.
Да не забравяме и влиянието на новите технологии, които позволяват бързи мобилизации и бързо осведомяване и които на практика водят горния конфликт до бързо обостряне.
И в България не ни подминаха тези вълнения – сигурно помните случая с хотел България преди години, но и сега (казусът ул. Иван Асен II и старият хотел „България“, който е сградата откъм ул. „Дякон Игнатий“), подобни драми има в Москва (Архнадзор), Скопие (Първа архибригада), Загреб и т.н.
Екологичните протести са били достатъчно обсъждани досега и в момента няма да се спирам на тях.
Това разделение не е ново и можем да го проследим векове назад до философиите на утилитаризма, от една страна (максимална полезност за максимален брой хора) и неотменимите естествени права на гражданина, от друга, които в демокрациите са в строг, но динамичен баланс.
Нарушването на баланса обяснява и формирането на опозициите във формат „манджа с грозде“ (на едно място леви, десни, националисти и т.н.) без изявени лидери в държави, които са много различни като история, култура и дадености.
Може да се каже, че управлението на Борисов беше до голяма степен диктатура на мнозинството, което обяснява и гъвкавите му реакции по време на протести, защото простата стратегия на Борисов беше винаги да е на страната на мнозинството, като смяташе, че това ще го остави на власт за дълго време напред.
Къде ще му излезе краят?
Много се надявам Турция, а и България да бъдат държави, в които се гарантират правата, свободите и достойнството на малцинството, както и да са места, където се пази природата и се съхранява наследството, натрупано от предишните поколения.
Доста по-приятно за живеене ще е, гарантирам.
PS. Ако ви е интересна темата с Турция, днес ще обсъдим директно по интернет събитията там с Димитър Бечев и Руслан Трад във формата на Гневните от 18.00 ч..
Снимка
PS. Ще оценя културната дискусия в коментарите
Източник: Комитата