12:36
В събота бях
на конференцията Startup
2012, която трябва да се занимава с проблемите на прохождащия
бизнес в България.
Ситуацията е както обикновено – има хора, които са готови да дадат пари, има хора, които са готови да окажат политическа подкрепа, има хора, които са готови да дадат съвети и всички търсят заедно най–важния елемент – локомотивът, предприемачът, който би започнал бизнес в България и би повел всички след себе си..
Лично аз съм на годинки и вече ще ми е трудно да замина някъде навън, защото не съм сигурен че мога да издържа да работя по 16 часа в продължение на месеци или години, ако се наложи, така че така или иначе ще трябва да правя кариера и бизнес тук, още повече че доста нещо съм оставил зад гърба си.
Търсят се младите, младите предприемачи, които трябва да се хванат на тази въдичка и да изтеглят нагоре цялата ни икономика, вместо да отидат някъде навън и с два пъти по–малко усилия да постигнат в чужбина повече.
Малко закъснях за панела, който най–много ме интересуваше, за политическата воля в подкрепа на предприемачеството.
Аз политическата воля я разбирам по следния начин – да не се мъчат прохождащите предприемачи с бюрокрация и тежести, защото в началото бизнес почти няма, а разходите хвърчат – осигуровки, данъци, подизпълнители, всевъзможни такси и таксички. Електронните услуги, които биха спестили много време, също не са на високо ниво, а дори деградират. Надявям се да е ставало дума за това.
Слушах от самото начало Николай Неделчев Publicis MARC – как е започнал и какви уроци е научил:
Ситуацията е както обикновено – има хора, които са готови да дадат пари, има хора, които са готови да окажат политическа подкрепа, има хора, които са готови да дадат съвети и всички търсят заедно най–важния елемент – локомотивът, предприемачът, който би започнал бизнес в България и би повел всички след себе си..
Лично аз съм на годинки и вече ще ми е трудно да замина някъде навън, защото не съм сигурен че мога да издържа да работя по 16 часа в продължение на месеци или години, ако се наложи, така че така или иначе ще трябва да правя кариера и бизнес тук, още повече че доста нещо съм оставил зад гърба си.
Търсят се младите, младите предприемачи, които трябва да се хванат на тази въдичка и да изтеглят нагоре цялата ни икономика, вместо да отидат някъде навън и с два пъти по–малко усилия да постигнат в чужбина повече.
Малко закъснях за панела, който най–много ме интересуваше, за политическата воля в подкрепа на предприемачеството.
Аз политическата воля я разбирам по следния начин – да не се мъчат прохождащите предприемачи с бюрокрация и тежести, защото в началото бизнес почти няма, а разходите хвърчат – осигуровки, данъци, подизпълнители, всевъзможни такси и таксички. Електронните услуги, които биха спестили много време, също не са на високо ниво, а дори деградират. Надявям се да е ставало дума за това.
Слушах от самото начало Николай Неделчев Publicis MARC – как е започнал и какви уроци е научил:
- Предприемачеството се възпитава, предприемач е човек склонен да поема риск.
- Познавайте бизнеса си.
- Мислете мащабно.
- Задавайте си добри и трудни въпроси.
- Създавайте и разказвайте истории.
- Сега животът е виртуален, нямаме време да го осмислим и да го преживеем.
- Киното и театърът са кондензирана форма на драма, виждаме живота разказан по интересен начин, много добре е да има история зад нашия бизнес.
- Бизнесът е занимание самотно, можеш да питаш само себе си в трудните моменти. Управлявай парите си разумно. Винаги имай план Б за най–лошия вариант;
Лао Дзъ –
- Продавайте добре – продавачи в най–добрия смисъл на думата.
- Бъдете упорити. Вроден инат, жилавост, да не се предава.
- Бизнесът е част от живота, а не е по–голям от него.
Мислех, че ще говори за маркетинг.
Нарочно изброих повечето му съвети. Това са полезни съвети и такива могат да бъдат прочетени във всяка хубава книга за стартиращ бизнес от най–големите светила. Но аз лично бих искал да прочета повече за личния му опит, за личните битки, които е спечелил и как ги е спечелил... Защото аз, а и предполагам останалите в залата, искат да знаят как се успява именно в България.
Нарочно изброих повечето му съвети. Това са полезни съвети и такива могат да бъдат прочетени във всяка хубава книга за стартиращ бизнес от най–големите светила. Но аз лично бих искал да прочета повече за личния му опит, за личните битки, които е спечелил и как ги е спечелил... Защото аз, а и предполагам останалите в залата, искат да знаят как се успява именно в България.
Следваше панелът с хората от организациите, които дават пари
на стартиращи бизнеси. Там, разбира се, има особености – някои
дават пари в самото начало, други когато тъкмо си се засилил, трети
дават и след това.
Не става дума за благотворителност или за грантове. Става дума за това, че ако идеята е добра и бизнесът е перспективен, тези хора са готови да вложат пари сега, за да спечелят в бъдеще.
Какво казаха те?
Августина Пешева от Voivoda Ventures обясни, че търсят европейски фирми, в които да инвестират (тяхната е американска), а досега не са открили българска фирма, на която да дадат пари.
Атанас Райков, Vivacom посочи целта на участието им – да разпределят един бюджет, отделен за инициативи, в които вярват. Разполагат с най–разнообразни ресурси – например достъп до много комуникационни канали, подкрепят културни и други каузи.
Лично мен леко ме притеснява обвързаността им със Внешторгбанк и твърденията, че там има сирийски пари, които се опитват да избягат от ембаргото. От друга страна се опитват да промотират мобилни приложения на български, което е позитивно.
Константин Петров, Neveq разказа, че са намерили доста добри компании в България. Винаги опитват да правят международни компании с офиси в България. Тъкмо са минали 5–6 години откакто се занимават с тоа и очакват скоро да започнат да разпродават тези страхотни компании и тогава наистина ще се чуе за тях, защото ще продават на печалба. Пусна мухата на присъстващите, че средната заплата в техните компании е над 3500 лева и че имат над 7 патента в САЩ (софтуерни?)
Дилян Димитров – Eleven се включват на по–късен етап, когато вече е ясно, че нещата вървят окей, просто правят успеха необратим.
Любен Белов (с когото бяхме колеги в НетИнфо), LAUNCHub – биха се включили от самото начало, но искат да видят хора, които са успели да продадат концепцията си на съдружници, клиенти, първи служители.
След това стана наистина интересно, защото стана дума за числа и
можахме да разберем доколко е жив духът на предприемачеството у
младите българи.
В Еleven, например, на първия конкурс са имали 490 кандидати за финансиране, а на вторите – 280 кандидата.
В LauncHUB са получили 300 кандидатури, от които след дълъг селекционен процес са завели 16 на дълъг уикенд, където са изслушали внимателно всички идеи и са се запознали с хората.
Всички споделиха, че им е трудно да обясняват защо не са приели това или онова предложение – предложенията са твърде много, за да им се отговаря подробно. Основното нещо е, че искат да обръщат повече внимание на клиентите, в които вече са инвестирали.
Съвет от всичките: Абе не се отказвайте, понякога трябват по 15 кандидатствания, докато се получи резултат.
За съжаление и Питър Бродски от SoundCloud е интересен и харизматичен, но и той говореше за уроците, които е получил доста абстрактно, без да влиза в детайли.
Изброи навиците, уменията и принципите, които човек трябва да има, за да успее.
Удоволствие е да го слуша човек, но къде са конкретните неща!
Имахме зала за почивка.
където имаше странни хора в добро настроение
Там имаше и едни конструкторчета на Superhosting.bg, с които можеше да се
упражняваме в креативност. Аз построих този макет на сграда, който
беше разрушен безмилостно след като се скрих зад ъгъла. А аз за тях
го направих, подарих им проект за нов офис!
Основната зала беше претъпкана почти през цялото време.
Участвах в един от уъркшопите (работилниците), където трябваше скоростно да измислим предложения за подобрение на бизнес средата за стартапи в България. Аз си казах моите болежки (по–горе ги описах) и изведнъж се оказа, че в напредничава инфраструктурна България има като че ли твърде много неща за правене в тази област.
От нашите идеи ще произлезе писмо–обръщение, а надеждата ми е, че в предизборна година поне част от нещата ще бъдат чути и осмислени.
В неделята събитието продължи, но аз трябваше да ходя на тазгодишното DiVino Taste, където да жертвам черния си дроб, във ваше име, скъпи читатели.
Очаквайте и разказ какво се случи там.
Не става дума за благотворителност или за грантове. Става дума за това, че ако идеята е добра и бизнесът е перспективен, тези хора са готови да вложат пари сега, за да спечелят в бъдеще.
Какво казаха те?
Августина Пешева от Voivoda Ventures обясни, че търсят европейски фирми, в които да инвестират (тяхната е американска), а досега не са открили българска фирма, на която да дадат пари.
Атанас Райков, Vivacom посочи целта на участието им – да разпределят един бюджет, отделен за инициативи, в които вярват. Разполагат с най–разнообразни ресурси – например достъп до много комуникационни канали, подкрепят културни и други каузи.
Лично мен леко ме притеснява обвързаността им със Внешторгбанк и твърденията, че там има сирийски пари, които се опитват да избягат от ембаргото. От друга страна се опитват да промотират мобилни приложения на български, което е позитивно.
Константин Петров, Neveq разказа, че са намерили доста добри компании в България. Винаги опитват да правят международни компании с офиси в България. Тъкмо са минали 5–6 години откакто се занимават с тоа и очакват скоро да започнат да разпродават тези страхотни компании и тогава наистина ще се чуе за тях, защото ще продават на печалба. Пусна мухата на присъстващите, че средната заплата в техните компании е над 3500 лева и че имат над 7 патента в САЩ (софтуерни?)
Дилян Димитров – Eleven се включват на по–късен етап, когато вече е ясно, че нещата вървят окей, просто правят успеха необратим.
Любен Белов (с когото бяхме колеги в НетИнфо), LAUNCHub – биха се включили от самото начало, но искат да видят хора, които са успели да продадат концепцията си на съдружници, клиенти, първи служители.
В Еleven, например, на първия конкурс са имали 490 кандидати за финансиране, а на вторите – 280 кандидата.
В LauncHUB са получили 300 кандидатури, от които след дълъг селекционен процес са завели 16 на дълъг уикенд, където са изслушали внимателно всички идеи и са се запознали с хората.
Всички споделиха, че им е трудно да обясняват защо не са приели това или онова предложение – предложенията са твърде много, за да им се отговаря подробно. Основното нещо е, че искат да обръщат повече внимание на клиентите, в които вече са инвестирали.
Съвет от всичките: Абе не се отказвайте, понякога трябват по 15 кандидатствания, докато се получи резултат.
За съжаление и Питър Бродски от SoundCloud е интересен и харизматичен, но и той говореше за уроците, които е получил доста абстрактно, без да влиза в детайли.
Изброи навиците, уменията и принципите, които човек трябва да има, за да успее.
Удоволствие е да го слуша човек, но къде са конкретните неща!
Имахме зала за почивка.
Участвах в един от уъркшопите (работилниците), където трябваше скоростно да измислим предложения за подобрение на бизнес средата за стартапи в България. Аз си казах моите болежки (по–горе ги описах) и изведнъж се оказа, че в напредничава инфраструктурна България има като че ли твърде много неща за правене в тази област.
От нашите идеи ще произлезе писмо–обръщение, а надеждата ми е, че в предизборна година поне част от нещата ще бъдат чути и осмислени.
В неделята събитието продължи, но аз трябваше да ходя на тазгодишното DiVino Taste, където да жертвам черния си дроб, във ваше име, скъпи читатели.
Очаквайте и разказ какво се случи там.
Източник: Комитата
1 USD = 1.87448 BGN
100 JPY = 1.23466 BGN
1 GBP = 2.36103 BGN
1 CHF = 2.07295 BGN
