Коалиция Твърде Много

Буквално преди минути си говорих с една позната, М. за това, че събитията в последния месец представляват лавина, от която не може да се изплува лесно. Аха–аха да си поемеш дъх и следващата вълна те поглъща, като миризлива вода ти влиза в носа, в устата, в ушите и т.н.

Нямаш време да разсъждаваш, докато се бориш за разсъдъка си ;)

Но пък в бурята някои неща изведнъж изплуват отгоре.



Мистър „Икономика“ 2011,  собственикът на Корпоративна и търговска банка Цветан Василев е дал интервю в „дер Щандарт“, сигурно защото иска да покаже, че няма никакво отношение към медиите в България, които биха го цензурирали немилостиво.

Цялото интервю (ето превода) може да ви наведе на много нерадостни мисли това кой е човекът, управляващ огромни суми пари на данъкоплатците за мащаба на държавата ни, кое смята за важно, кое за маловажно и за кое си струва да дава пари.

От човек от такъв калибър се очаква да каже някое прозрение за българската и европейска политика и икономика. Вместо това се оплаква от хората, които са „против него“:

• Президентът Росен Плевнелиев;
• кръгът „Капитал“ (каквото и да означава това);
• Огнян Минчев;
• Иво Прокопиев;
• Трайчо Трайков;
• Симеон Дянков;
• Кристалина Георгиева;

Тоест, споделени са ни невероятни разкрития –

Симеон Дянков е състудент на Трайчо Трайков, леля му на Бисер Боев от Икономедия е Кристалина Георгиева, Огнян Минчев е „под фасадата на човек, подкрепящ демократичното общество“, Иво Прокопиев използвал „Икономедия“, за да застрахова своите бизнес интереси, а Плевнелиев не можел да го понася.

Уау, ама стига бе, верно ли!

Какво ли си мислят читателите на „дер Щандарт“, защо ли любимият им вестник ги занимава с нещо толкова банално, като клюки на дребно от България? Имам високо мнение за австрийската преса, но само предполагам, че под интервюто на Василев липсва бележката „платено интервю“.

Не знам дали помните процедурните хватки, които бяха приложени от РЗС и ГЕРБ, за да се пробутат идиотските поправки на Яне Янев, които слагаха в един кюп държавни чиновници и НПО активисти, дори на заседанието на комисията с фалшиви гласове и с подставени организации, които с все сила лобираха за идеите на властта, пробутаха тия идеи чак до второ четене.

А един пасаж от интервюто на Цв. Василев може би дава обяснение на яростта на Яне Янев и Фидосова в парламентарните комисии и в пленарна зала. –

 Проблемът е, че този президент е продукт на кръга около седмичника „Капитал“, с който той в миналото е имал бизнес интереси, както и със системата от неправителствени организации, сред които Институтът „Отворено общество“

Това пък означава, че внезапният интерес отпреди няколко седмици на Яне Янев и присъдружната му организация към НПО–тата, който произведе гигантски скандали, си има съвсем видима опашка. Тоест, ако е имало поръчка, вече имаме идея кой може да я е дал.

„Може би имаме твърде много медийна свобода“, 

споделя Василев.


Спомних си един епизод от 1990–та година, в който един другар беше излязъл да обяснява че партията дала вече на неформалните групи право да се изказват по телевизията, пуснали ги и на кръглата маса... и били много нагли да искат повече...

И още едно дежавю – Стефан Минчев, собственик на киносалоните „Арена“, беше предложил преди година да се намали скоростта на интернет в България, и без друго е твърде много.

Аз бих им предложил да си направят една КТМ – Коалиция Твърде Много или Too Much и с тази политическа платформа да излязат на изборите.