Последният лов в държавата на маймуните

Налегнала ме е някаква скръб на политически теми напоследък и не ми се пише особено.

Като че ли самите теми издребняват и се израждат или стават толкова досадни, че е неприлично да ги сочиш с пръст на читателите, защото те (читателите) могат да се обидят – те да не ядат доматите с колците – писнало им е от банални сюжети.

Един човек написа, че има дилема – дали да разсъждава за качествата на „Възхода на планетата на маймуните“, или пък за маймуните в телевизора.

Няма дилема. То си е същото.

На американските сценаристи тотално им липсва въображение. Сценарият на филма им е тотално сбъркан. Там се твърди, че шебеците ще ни завземат с някакви фантастични средства, откраднати от тайни лаборатории.

Каква менте трева им пробутват на тия в Холивуд?!

Шебеците, тези мили космати деца на природата и братовчеди на човека, които обичат да играят с топка, да удрят гръдния си кош с юмруци и да скачат щастливо по клоните с банан в ръка могат много лесно да вземат властта, с напълно плавен и демократичен преход.

И, за това не е необходима никаква интелигентност, подсилвана с инжекции, дори пречи. Необходима е проста стратегия.

Общество, в което бананът е предмет на лукса, а уменията с топката са апотеоз на висшата нервна дейност, е естествено предразположено към този трансфер на власт.

Нарича се общност на ценностите.

Първо, правите някой шебек главен. Секретар например. Без никакви инжекции го оставяте да говори пред публика и да рита топка. Наблюдавате реакцията на хуманоидите. Усещате нуждата им от лидер който да се тупне здраво в гърдите и да изреве така силно, че коленцата на младите женски с микрофоните да омекнат.

От тук нататък вратата към цялата власт е отворена.

След това въвеждаме втори, трети шебек във властта. На тоя орденче, на другия почетна дипломка, на третия министерство с музейчета... За свои човекоподобни не се стискаме.

Ей ги къде са университетите, ей ги къде са творческите съюзи. Винаги готови да (у)служат на властта, пък била и тя властта на шебеците.

Добър ден, господин докторе.

А къде забравихме и медиите?

В ьTV са направили филм за Стария Маймуняк , дори го изкарват по-хитър и от хомо сапиенс, и нищо. Мина и замина.

Как просил банани от големите бели братя, какво желание имал да се реформира, колко много приличал на един homo sapiens почти на неговите години, ама на – лошият Горбачов не му разрешил да направи китайски реформи с Юлския пленум, ами му натресъл му Петър Младенов, Луканов и 10-ти ноември и така хубавата приказка свършила.


PS. Щях да ви пиша за архитектура, всъщност.