Българинът не е мръднал много от времето на прапрадядо си

Ако чуете някой да се оплаква, че българите не спазват традициите, не му вярвайте. Момичета вече може да не ходят масово да лазаруват и нашенецът да не ходи на църква през две секунди, но в ежедневието и речта си сме запазил старите стереотипи.

Това поне показва анализът на етнолога  Лина Гергова, според който българинът е съхранил от далечното минало разбиранията си за ромите, турците и евреите.

Въпреки развитието на страната ни негативните клишета за другите етноси у нас си остават дълбоко вкоренени в съзнанието на нашенеца.  Експертът е направил изводите си след проучване на традиционните пословици и поговорки, които и днес българинът използва масово, предаде БТА. 

В доклада си Лина Гергова отбелязва, че ромската, турската, гръцката и еврейската общности са най-често срещаните в българските традиционни поговорки и пословици. 

Първенци сред трите общности обаче са ромите. От запазения фолклор става ясно, че както и преди така и сега представителите етноса в очите на българина са , "бедни, но пък музикални, непредвидливи, шумни".

Турчин заменя определението "мюсюлманин". Те са представяни като жестоки, каза Гергова.

Гърците, според българските поговорки, са определяни като алчни, обясни ученият. Образът на гърците не е разгърнат, посочитя. По думите й обаче стереотипните представи са се запазили.

Четвъртата етническа общност, която се споменава в традиционните текстове е еврейската, каза Гергова. Според поговорките те са скъперници, посочи Гергова. Основните послания са запазени, стереотипният образ не се променя, само се надгражда, допълва Гергова.