България почита Деня на Ботев и загиналите за свободата на родината

България чества Деня на Ботев и героите, загинали за свободата и независимостта на родината. Така е и днес. Традицията да се отбелязва този ден е вече на 116 години. Началото й е поставено през 1901 г. и на всеки 2 юни българите продължават да я спазват. Денят на Ботев традиционно се отбелязва с редица събития в много градове и села в страната. Точно в 12:00 ч. сирените в цялата страна ще бъдат пуснати за 2 минути. В този момент хората трябва да спрат, да се изправят и да запазят мълчание в знак на почит към Христо Ботев и останалите български герои. Още вчера от МВР призоваха и всички шофьори да спрат при задействането на сирените. Тази година на 2 юни отбелязваме също и 141 години от гибелта на Христо Ботев.

Поетът и революционер е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където учител е баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер, припомня БГНЕС.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) е последният тежък бой. Привечер след сражението под връх Околчица във Врачанския балкан куршум пронизва Ботев. Той ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", невероятното му слово "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.