България - страна без народ?

Периодично медиите излизат със стряскащи заглавия за демографската ситуация в страната ни. Като на калейдоскоп се изреждат данни за една от най-ниските раждаемости в Европа, за най-високата смъртност на Стария континент, за емиграцията, застаряването на населението...

При всяко ново зачекване на темата моментално се появяват все едни и същи "специалисти", които неуморно представят пред обществото своите виждания по проблема. Някой от теориите изглеждат логични, а пък други - доста екстравагантни.

Почти всички обаче са обединени от едно - осезаемото стопяване на българската нация се разглежда едностранчиво и с присъщата на повечето от нас склонност да търсим някакво разковниче, което да ни помогне за година - две да се преборим с ламята и после да заживеем честито, сякаш нищо не е било.

Няколко дни се разглеждат различни варианти, дебатира се, обсъжда се. По правило в дискусиите се включват и политиците, независимо дали са управляващи, или опозиционери. Те също изразяват тревогата си и демонстрират решителност за справяне с тежката ситуация. Скоро обаче шумотевицата отминава и животът си продължава. Докогато може...

В действителност, макар и всички ние да сме свикнали на толкова абсурди, че не обръщаме внимание на неща, които биха потресли всеки гражданин на т. нар. развити държави, демографската ситуация у нас безспорно е най-сериозният проблем, който стои пред народа ни в момента, а може би и в цялата му история.

Така е и според професора от Оксфордския университет Ричард Крамптън, който още в края на миналото хилядолетие прогнозира, че демографският срив ще е най-голямото предизвикателство пред България през XXI век.

Защото, ако нещата продължават по същия начин, 1400-годишнината на българската държава ще бъде празнувана от около 2 милиона наши наследници, а 15 века страната ни изобщо няма да отбележи. Какво пък, докато се разхожда из имота си от 111 000 кв. км, последният българин може би мазохистично ще се гордее, че на Земята има стотици народи без държави, но виж, държава без народ ще се появи едва, след като и той си замине от този свят...

Какво може да се направи, за да се предотврати този мрачен сценарий? Как да се намали емиграцията? Как да се стимулират хората да имат повече деца? Как да се накарат вече напусналите България наши сънародници да се върнат в родината си?

Отговорът изглежда смайващо прост. Защото причините голяма част от българите да бягат от страната си и да правят всичко по силите си, за да се уредят където и да е и да не се наложи да се върнат тук, са същите като тези, поради които останалите се страхуват да имат деца: несигурност и бедност.

Всякакви планове за стимулиране на раждаемостта са абсолютно безсмислени, докато месечните детски надбавки са в размер на 17 евро. Опа, и половина. И докато една средна работна заплата едва стига, за да си платиш тока, парното, водата и кабелната. Теориите за привличане на бесарабските, банатските и българите от бившите съветски републики звучат направо смешно. Докато имаме най-ниска покупателна способност в ЕС българското гражданство ще е желано единствено заради малко по-лесния достъп, който дава до бленуваната Западна Европа.

Най-идиотски обаче са "плановете" за връщане на младите, можещи и добре заплатени емигранти, напуснали България през последните двадесетина години. Прибират се само тези, за които носталгията е по-важна от справедливото оценяване на труда им. А пък да не говорим за натрупаните им капитали, които щели да инвестират у нас. Никакъв плосък данък не може да компенсира ужасяващата бюрокрация, която изсмуква и задушава опитите да се развива дребен и среден бизнес.

И тъй като спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се, трябва час по-скоро да направим нещо. Например като Испания да достигнем 98 - 99% усвояване на еврофондовете или подобно на Ирландия и прибалтийските републики да смаем света със способността си да се изтеглим за косите от блатото на бедността.

Защото ако не го направим, България ще продължи да намалява с 30 - 40 000 човека годишно. А вече не е далеч моментът, в който ситуацията ще стане необратима, тъй като възрастовата структура на населението ще е такава, че по-голямата част от него нито ще може да се размножава, нито ще може да работи.

А оттогава до деня, в който последният българин ще напусне този свят и чуждестранните медии ще огласят новината, че се е появила първата държава без народ, я минат век – два, я не...