Да живее свободна и независима България!

"България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверинитета на Негово Величество султана...”

Това гласи член 1 от Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. в Берлин. А Берлинският договор е международен договор, на който Великите сили очертават новото статукво в Европа след Руско-турската война от 1877-1878, приключила със Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи, сключен на 3 март 1878 г.

Следователно България след 3 март 1878 г. не е свободна и независима държава в пълния смисъл на думата. Княжество България всъщност е трибутарно княжество, а трибутарното княжество е зависимо (васално) княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение на Княжество България се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък (трибут). 

Независимостта на България е възстановена на 22 септември 1908 г. в старопрестолния Търновград. Там и тогава в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в тържествена обстановка е прокламирано от княз Фердинанд възстановяването на Независимостта на България чрез превръщането й в царство, т.е. прогласено е възвръщането на царското й достойнство.

Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира Независимостта на България, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци (Асен и Петър) на 26 октомври 1185 г., като се предполага, че именно в църквата "Св. Четиридесет мъченици" тогава е прогласено възстановяването на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

Новината за прокламираната в Търново Независимост на България се посреща с възторг в цялата страна и в много градове са организирани тържествени митинги и шествия. Българската общественост приветства провъзгласяването на Независимостта като справедлив завършек на националните усилия за приобщаване към европейския свят. Опозиционните партии също одобряват акта (с изключение на БЗНС и БРСДП (т.с.).

Българската независимост е нарушение на Берлинския договор и трябва да получи международно признание. В това е трудността и сложността на проблема. Обаче тогавашното правителство на Александър Малинов успява да защити акта от 22 септември 1908 г., отхвърлящ васалния режим.

България се превръща в суверенна държава, която има по-голяма самостоятелност във външната си политика. Тя се освобождава да плаща данък на Османската империя, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да издължава източнорумелийския данък. Турция загубва всякакви права над Източна Румелия и с това е доутвърден актът на Съединението от 6 септември 1885 г.  

За жалост, през тези вече 103 г. от обявяването на Независимостта България в големи периоди не беше независима. Във времето след 9 септември 1944 г. България фактически е окупирана от Съветския съюз с всички произтичащи от този факт негативни последици. И до ден-днешен българите изтърпяваме на гърба си няколкото десетилетия живот в несвобода и зависимост от чужда сила.         

Да живее свободна и независима България! Честит празник, българи!