Димитър Бечев: ГЕРБ трябва да покажат, че се разграничават от ДПС и не играят задкулисно

Димитър Бечев е гост-изследовател в European Institute LSEE Research on South Eastern Europe в Лондон. Бил е директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, а също така и член на South East European Studies at Oxford (SEESOX) към колежа St Antony’s в Оксфорд. Регионален експерт е за Централна и Източна Европа към водещата консултантска и информационна компания Oxford Analytica. С него разговаряме за политическата и икономическата ситуация в България, разширяването и политиката на съседство на Европейския съюз, сътрудничеството ЕС–САЩ и кризата в Украйна и Близкия изток.

По-устойчива ли е управляващата коалиция след теста с гласуването на новия дълг от 16 млрд. лева и какви послания разчетохте в постигнатите договорки в 12 без 5?

Това, което стана ясно, е, че ГЕРБ в сегашния управленски формат има много опции и партията е доста стабилна в управлението. Ако през 2013 г. всички се обединиха срещу ГЕРБ, в сегашния момент тази партия е център на гравитация и малко или много всички търсят някакво партньорство с нея. Това поставя БСП в доста неизгодна позиция, де факто техните възможности за партньорство се изчерпват единствено с "Атака". Това сътрудничество не им носи много.

Големият въпрос около дълга обаче остава. Има някакъв нюанс на финансова стабилизация, приемам аргумента, че е изгодно е да се търсят по – ниски лихви. Но какво правим с тези пари? Оказа се, че има и законови проблеми, защото трябва да се мине през Закона за бюджета, тъй като там се залагат дефицитите.

Как ще коментирате гласуването на дълга – Радан Кънев гласува против, ДПС подкрепи ратификацията, АБВ в последния момент също даде гласа си за нея?

Това, което прави Радан Кънев, и то не само в този казус, е да се позиционира в управленския център, а от друга страна, да запази критична дистанция. Това е труден баланс. Той се опита да покаже по този начин, че дава "жълт картон", че подкрепя, но с големи уговорки. Колко е устойчив и дали ще е успешен този баланс, е трудно да се каже. Тази позиция е правилна според мен. Все пак Реформаторският блок се е ангажирал в управленската коалиция, от друга страна, пък граждани са му дали мандат като коректив на ГЕРБ, не като подизпълнител.

За АБВ ми е много трудно да гадая какво се е случва – първата ми реакция беше, че Първанов се опитва да изиграе този сюжет, за да се върне в ръководството с нов мандат.

ДПС очевидно са заложили на партньорство с ГЕРБ и го търсят всячески. Борисов показва, че кадри от близкото минало, близки до ДПС, няма да бъдат бутани в правораздавателните органи, в силовия апарат.

Може ли да говорим за своеобразна легитимация на партньорството между ГЕРБ и ДПС?

Изглежда именно така и това ми се струва порочно. ДПС очевидно има някакъв проблем в управлението не заради това какви са нейните избиратели, а в модела на действие. По отношение на самия Борисов това са същите хора, които неотдавна се заканваха с политическа саморазправа.

Ако тази уговорка излезе наяве, това няма да е добра новина, защото легитимира една порочна практика и продължаваме статуквото. Така беше и при първия мандат на ГЕРБ, когато негласно същата уговорка си вървеше. Делян Пеевски никога не гласува при вот на недоверие, в тези моменти той винаги отсъстваше от пленарната зала, което е символично.

За ГЕРБ е по-добре ясно да покажат, че се разграничават от ДПС и че не играят задкулисно, тъй като едва ли ще спечелят от това. Чисто рационално за ДПС това е печелившият ход. Те вече веднъж усетиха на европейските избори, че връзването с БСП води до големи негативи за партията и ги тласка надолу. Едно десетилетие те успяха да извлекат някакви икономически ползи от връзката с левицата, но вече, особено в очите на по-младото поколение, БСП е партия с изчезващ електорат. Социологическите данни след изборите през октомври показаха, че подкрепата за левицата в групите под 60 години е доста ниска.

Сценарият със затихващите функции на БСП като най-голямата лява партия не заплашва ли да разруши баланса ляво–дясно?

Очевидно е, че в българския електорат има леви нагласи. Големият въпрос е, доколко БСП е лява партия, а не партия на носталгията и на биографичния вот. Подкрепата за Путин, който е всичко друго, но не и ляв политик, най-малкото защото е въвел плосък данък в Русия, е много по-важен репер, символ, който мотивира избирателите им, отколкото някакви леви политики. Може би на ниво на елит на БСП има процес на европеизация, поне възприемане на риториката на европейската левица и левоцентристки сили, но на ниво електорат водеща е носталгията по времето от преди 1989 г.

В България очевидно има поле за нова левица, но досега поне не съм видял сериозни заявки в това отношение. Има интелектуалци, които имат правилните инстинкти и идеи. Но едно е да имаш говоренето и идеята и да си работил в ПЕС, друго е да мобилизираш една електорална машина, способна да печели избори, симпатии и подкрепа. Дългът е пример за липсата на лява политика у нас. При истинските леви политики държавата генерира дефицити, които обаче се отразяват в по-качествени публични услуги.

Има ли риск за ГЕРБ от гледна точка на предстоящите местни избори?

Риск има, но има и доста време до местния вот. ГЕРБ е в много силна позиция, тъй като е концентрирала безпрецедентно много власт на местно ниво. В рамките на демократичния преход не е имало партия, която държи толкова градове. Дори позицията на партията като опозиция в предния парламент беше фиктивна. ГЕРБ бяха най-голямата парламентарна група и управляваха големите градове. Поради това и поради клиентелните правила на българския политически процес те имат много добра изходна точка и имат шанс да консолидират властта си, тъй като опозицията е слаба.

Гласуването на дълга и казуса с Гърция отдалечиха ли България от бъдещото влизане в еврозоната?

Въпреки че една четвърт от банковия сектор е в ръцете на гръцки финансови институции майки, това няма дестабилизиращ ефект - поради това, че Европейската централна банка се намеси, поради това, че банките тук са под българска регулация. Оказа се, че проблем са нашите родни банки. Може би ще има нови предизвикателства в гръцкия казус, макар че изработеният сега компромис дава поле за маневри и няма да има шок за банковата система в южната ни съседка.

Интересът към еврозоната у нас се поражда и затихва вълнообразно. Дянков заяви много смело, че ще работи за влизане на ERMII, в началото на мандата си, но след това се отказа. През 2010 г. дойде кризата и управляващите дадоха назад, след това се заиграха с Шенген. Оказа се, че това също не е много печеливша карта.

Сега аявките за еврозоната отново заглъхнаха. Това според мен е лошо. Първо, стратегически само можем да спечелим влизането в нея. Така или иначе консумираме негативите от ограничения монетарен суверенитет. Членството в Еврозоната ни дава глас в сърцевината на ЕС, тъй като сега сме в периферията - географски, икономически и заради лошото качество на институциите. Това само задълбочава нашите проблеми. Затова трябва да се стремим да не изпадаме от интегративните вълни.

Еврозоната има вече значение дори и за сигурността, тъй като колкото си по-навътре в тази несигурна среда, толкова по-добре. Опасението ми е, че краткосрочно има интереси, които не искат България да прави стъпки в тази посока. Това се случи и с Банковия съюз. Първоначално се заговори за това, а след това всичко заглъхна, тъй като това означава изземване на власт от София, от Комисията за финансов надзор, от БНБ към органите на банковия съюз.

Това означава и по-строг контрол. Очевидно това е добре за мнозинството от гражданите, но не е добре за тези, които печелят, които са в политико-бизнес-клиентелистката среда. Пак се получава "приватизираме печалбите, национализираме загубите", т.е. продължава да съществува нагласата, че държавата винаги ще се намеси като спасител.

Лошата икономическа среда у нас резултат само на лошо управление ли е, или има ефекти от общата общата несигурност в Европа?

Няколко неща наслагване на фактори. 2008 година се явява вододел, тъй като тогава, въпреки лошата обстановка в България, поне на автопилот реализирахме растеж от 4-5% годишно благодарение на външно финансиране – чуждестранни инвестиции, растеж на кредитите, евросредствата. Завоят в глобалната икономика и еврокризата показаха, че тази страница е затворена. В момента, за да има в икономиката растеж и развитие, трябва институционалната среда да бъде на много по-различно ниво.

Не може да се закачим само за голямата европейска икономика и на автопилот да вървим напред. Да си казваме: "Много неща не са както трябва, но генералният тренд е добър." Генералният тренд не е добър, оцеляват по-приспособимите, по-добрите в тези периферни икономики в ЕС. Социалната криза и разпадът на институциите у нас сега са комбинирани с икономическа криза и те се подсилват взаимно. Единственият правилен път е през болезнени реформи, които да върнат доверието на вътрешните и външните инвеститори, че България успява.

Производствата срещу съдии и заявките за реформа в съдебната система знак ли са, че нещо наистина ще се промени там?

Положителното е, че за това се говори. Доскоро темата минаваше между другото или само в светлината на евродокладите. Препоръките от тях се изпълняваха чисто формално. Сега в публичното пространство тече процес на осъзнаване, че това е ключов елемент. Поносимостта към нередностите в тази система е в различна степен в различните части на обществото.

За една малка група корупцията е плюс, за една малко по-голяма група тя е огромен минус, но за много хора не е ясно, че тази тема ги засяга. Въпросът е групата, която осъзнава проблемите, да расте и да оказва сериозен натиск върху институциите. Проблемът е, че тези реформи са бавни, има съпротива вътре в системата. Резултатите понякога са видими чак след 10 години, а политиците по никакъв начин не печелят.

Може да си създадеш много врагове, а не може да мобилизираш електорат, тъй като плюсовете са удължени във времето. Това важи не само за съдебната система, но и за някои секторни политики като образование, здравеопазване, енергетика. Това е проблем в политическата икономия - печелившите са много, но са разтеглени във времето. Губещите са малко, но техният интерес е концентриран и мотивацията им да блокират промените е по-висока.

Производството срещу председателя на СГС Владимира Янева, която се сочи за близка приятелка на зам.-лидера на ГЕРБ Цветан Цветанов, знак ли е, че се върви в правилната посока?

Има различни интерпретации, но по-добрата е, че има ефект на доминото, макар и да няма първоначално някакво ясно заявено намерение. Прецедентът създава натиск за реални промени. Но за самата разработка "Червей" ние знаем много малко. Това, което излезе, е доста стряскащо и подсказва, че върховенството на закона не е обезпечено у нас и правилата се заобикалят.

Това е и сериозна злоупотреба с власт в ущърб на гражданите, което буди съмнения за полицейщина и ни връща десетилетия назад. Има една дълбока част от държавата, която е напълно безотчетна. Като кажем, че нещо е в сферата на сигурността, въпросите приключват. Това не трябва да е така, защото балансът в случая е в ущърб на гражданските права. Понякога се налага, но България не е под терористична заплаха. Инстинктът, че институциите са отчетни, и дори тези, които не са свързани с електоралния процес, трудно покълва, особено в секторите правосъдие и вътрешни работи.

Как прогнозирате бъдещото развитие на отношенията в Европа?

Проблемът е, че първият етап на кризата в еврозоната отмина, само че дойде вторият етап, където кризата не е толкова очевидна, но проблемите още по-страшни – влизаме в дефлационна спирала. Ние тук в България сме се наплашили от инфлацията, обаче дефлацията е още по-лоша. Идеята ЕЦБ да започне да купува държавен дълг е начин да се търсят механизми да се стимулира европейската икономика, макар че това е един вид централизация.

Това, което се случва в еврозоната, донякъде е лошо, но виждаме и наченки на добри идеи. Ако сравним еврозоната със САЩ, Америка се върна към растеж именно чрез използването на монетарната политика с фискални цели – с ниските лихвени проценти, като така се стимулира икономиката. Това балансира фискалните ограничения през монетарната политика.

България от своя страна не може само да разчита на убеждението, че нещата ще се оправят. Новият модел на растеж трябва да се основава на износа, но за това трябва да сме конкурентоспособни. Всички държави около Германия са готови да решат проблемите си, изнасяйки. България има някои от успехи, например в автомобилната промишленост, но там става дума за най-ниската добавена стойност. Въпросът е как да се изкачиш по стълбата на добавената стойност. Трябва да се говори за инвестиции в изследователски проекти, в образованието.

Къде е България в плана Юнкер?

Това, което нас ни интересува, не е задължително да интересува по-богатите държави, които имат по-добър административен капацитет, могат да усвоят повече средства. В същото време могат да насочат парите в сектори, в които самите те има предимство. България няма опит, няма административен капацитет, трудно се вписва в такива общи рамки. Най-вероятно ползите няма да се директни, а индиректни. Дори този план малко да наклони везните в полза на растежа в големите икономики, това ще има непреки позитиви за нас.

Идеята да бъдат финансирани приоритетно проекти от страните от Централна и Източна Европа, които са с по-неразвити икономики, може ли да се реализира?

Би могло, но тогава винаги стои въпросът, че има конкуренция между Изтока и Юга. Проблемите са по-тежки в южната част на Европа. Този политически аргумент не знам колко тежи в столиците, които в момента блокират членството ни в Шенген, например. Положението на България е много неизгодно. Изпълнили сме всички условия. Някои системи са готови да се прилагат, като например информационната система, в която са инвестирани холандски пари, една от страните против присъединяването ни. Ползите от Шенген не са така очевидни за България, освен символните, разбира се. Не е ясно конкретно какво следва за редовия гражданин.

Не е ли аргумент в наша полза, че у нас влизат бежанци, евентуално и екстремисти?

Това може да е аргумент срещу нас, тъй като страните в Шенген отварят границите си за държава, която приема бежанци. Порочно е да свързваме миграцията с въпросите за тероризма. Повечето радикални елементи, които отиват да се бият в Сирия и Ирак, не са тези, които идват в Харманли и Любимец, те са трето поколение от Копенхаген и Париж. Най-кресливите коментатори, които търсят политически дивиденти, обвързват двата проблема. Не съм видял някой да извърши атентат, дошъл у нас от Сирия.

Имахме обаче мащабна акция на ДАНС и дело за радикален ислям.

Много често изглежда, че в системата има прокурори, които искат да натрупат точки. После се оказва в съда, че обвиненията им не почиват на някакви доказателства. Не е много убедително да изземеш литература на арабски от дома на имам. Такъв тип груби и неразбрани действия може, вместо да спрат радикализацията, да я провокират.

Дори да си мюсюлманин със съвсем умерени разбирания, като се почувстваш под заплаха, ще си много по-отворен към радикалните послания. България много малко използва факта, че в момента е с най-голям процент мюсюлмани. Като отидеш в Близкия изток, за да търсиш контакт например в Залива, може да кажеш: "Ние сме в ЕС, но имаме голям процент мюсюлманско население. Това се използва само в тематиката на заплахата, а не като добавена стойност, която може да отваря врати тук и там.

Как ще коментирате бъдещия Енергиен съюз и възможността ЕК да има роля в договарянето на доставките от всяка от страните членки?

Това, което получихме накрая в този документ, почива на вече съществуващи политика – инвестиции във взаимосвързаност, повече гъвкавост. ЕК иска да проверява дългосрочните договори с доставчиците, но това не значи, че тя ще решава. И там ще има баланс. Хубаво е, че има цял параграф за Югоизточна Европа. Това е кукичка, която ако имаме компетентна административна машина, може да използваме да привлечем много голям интерес.

Тази криза ще е поредният тласък за Европа да върви към диверсификация. Може би дори спад на присъствието на газа в енергийния микс. Цените на газа в момента се променят в световен мащаб, тъй като в Източна Азия има голяма консумация на втечнен газ. Това вдига цените нагоре. Неизбежното връщане на Япония към ядреното гориво и появата на нови капацитети в редица страни на втечнен газ ще означава повече предлагане на европейския пазар. В Европа е доста стагнирано търсенето на синьо гориво. За България малко се спекулира със зависимостта с Русия, но в енергийния микс газът не е толкова важен. В една Турция той е почти 50% от производството на енергия, а у нас почти не произвеждаме ток по този начин.

Как виждате бъдещето на "Турски поток", обявен като съвместен проект на Анкара и Москва?

Дори Турция да не стане транзитьор, тя е голям консуматор на природен газ и вероятно "Турски поток" ще е надграждане на съществуващата инфраструктура. Ако бях "Газпром", щях да търся да консолидирам позицията си на този пазар, защото той дългосрочно не е гарантиран. Дори "Расатом” е конкурент на "Газпром", защото ако се реализира ядрената централна, това ще измести газа.

От тази гледна точка ще има ли промяна в нагласите на ЕС и Анкара за членството на Турция в Общността?

Поврат няма да има. Двете страни от известно време са във фаза на преструвки – ние се преструваме, че ги искаме, те са правят, че искат. Никой обаче няма интерес да слезе от масата. Този процес на квазипреговори може да продължи много дълго време. Идеята е в отделни области да върви сътрудничество. Например по линия на визовата либерализация. Енергийната област е такава, защото има съвпадение на интересите. Турция едва ли има интерес да синхронизира законодателството си с третия енергиен пакет. Турция от друга страна иска да прави газов хъб, което е свързано с либерализацията на пазара. Това обаче ще значи, че трябва да разделят своя монополист. Те имат много амбиции, но в обозримото бъдеще те ще бъдат тези, които потребяват, които са зависими.

ЕС печели ли, или губи от сближаването със САЩ? Във връзка с трансатлантическото търговско споразумение със САЩ например има редица опасения.

Не бих казал, че отношенията са по-близки, те по-скоро се раздалечават структурно. Ако в предишни години в американската администрация имаше хора, които са образовани на Стария континент, работили са тук, то сега не е точно така. Обама е израснал в Индонезия и Хавай. Неговият светоглед е със съвсем друг хоризонт. Това е администрацията, която лансира идеята, че бъдещото е в Азия. Украйна също е добър пример.

Темата малко или много е аутсорсната към европейските лидери. Това е нормално, все пак Украйна е тук, не е съсед на Америка. Особено след икономическата криза САЩ не могат да бъдат ангажирани навсякъде. Крайно време е развитите западни държави да поемат своето бреме. За съжаление все опираме до Америка, тъй като в този свят на несигурност военната сила продължава да е важен фактор. Дори да не я използваш, тя дава тежест.

Според мен трансатлантическото търговско споразумение като цяло е нещо добро. Защо светът тръгна към двустранни търговски споразумения, защото се иска да се заобиколи тристранният формат – Световната търговска организация. Алтернативата е САЩ двустранно да сключва споразумения с всички страни по отделно и Европа да е изолирана от американския пазар.

Да не забравяме, че споразумението в основната си част засяга сферата на услугите. В сферата на индустриалните продукти нивата са почти нулеви. Европа се мисли като слаба, но именно в сферата на услугите тя е доста силна, тъй като е изработила огромно законодателство в рамките на единния пазар. Има големи различия между подхода на САЩ и ЕС по някои въпроси, но Европа не е безсилна.

Ако във военната сфера е второстепенен играч, в икономиката нивото е доста изравнено. Много по-лесно е да си говорим с Америка през Брюксел. В сферата на законодателството ЕС е много по-напреднала и може да използва търговските отстъпки, за да налага тя законодателство на САЩ.

Ще успее ли ЕС да балансира между Русия и САЩ, за да запази интереса си?

Въпросът със САЩ е от свободна търговия да минем към единен пазар. Това е доста трудно, но постигнем ли го, ще реализираме големи печалби. В Русия има едно или две износни пера - нефт и газ, и пазар на европейски стоки. Тя не е чак толкова важна икономически. Тези енергоресурси може да си ги намерим и от другаде. Газовият пазар търпи развитие и вървим към диверсификация. Като износител Русия няма да е толкова важна. В Европа има надежди все още, че ще има сценарий постепенно да се забрави конфликтът, санкциите спрямо Москва да отпадат и да вървим към нормализация.

За сегашната власт в Русия обаче конфронтацията с останалия свят е легитимация на властта, конфликтът се търси. Винаги ще има потенциал за кризи, политическите отношения ще са по-изострени. Фактът е все пак, че каквото и да остане от Украйна, тя ще върви към ЕС, както и Молдова и Грузия.

Как виждате развитието на конфликта в Украйна? САЩ ще доставят ли оръжия за Киев?

В американския Конгрес има такива гласове, но Обама изчаква, не се е изказал по този въпрос. Тук у нас се представя една картина, че САЩ дрънкат с оръжия, а Франция и Германия са гласът на разума, което не е точно така. Америка не е предприела някакви действия. Дори да се стигне до доставка на оръжия, дебатът ще бъде точно как да се калибрират доставките, за да се подкрепи отбранителният капацитет на Киев и да не се създаде фалшивата илюзия, че Украйна може да спечели тази война.

Колкото и оръжия да се внесат, няма как да се обърне балансът на силите на терен - там не се бият миньори и металурзи от Донецк. По-скоро очаквам намесата да е в по-минимални мащаби, нещо като британските съветници, които тренират украинските сили. Целта ще е да се сдържа конфликтът и да не прелее към други региони и да се замрази статуквото.

Военните експерти ще кажат, че е трудно да се намери балансът между дефанзива и офанзива. Не се знае Москва как ще реагира, тъй като Путин е консолидирал това, което има, включително и анексирането на Крим, тъй като той не е точка в разговорите. По-голямото предизвикателство е: "О'к няма да давате оръжия, но тогава върху вас е бремето да дадете икономическа помощ." Защото основен проблем на Украйна не е само корупцията и държавата в криза, а и икономиката.

Как ще изглежда все пак Украйна, можем ли да говорим за федерализация?

В Минск не се говори за федерализация и Порошенко няма да отстъпи толкова лесно. Ако се мине към подобна стъпка, това ще означава, че има много по-високо доверие между Киев и бунтовниците. Това ще е огромна отстъпка от страна на Украйна.

Предстоят избори във Великобритания, Камерън отива на избори с висок брой имигранти. Какви са вашите прогнози?

Да видим дали Камерън ще оцелее след изборите. Заигравката с имиграцията е мач, който той не може да спечели. За мен това е много лоша стратегия. В един момент, като започнеш да говориш за имиграцията, никога не може да си по-твърд от тези, които са по-вдясно от теб. Само наливаш вода в тяхната воденица. Вместо торите да изместят дебата към теми, които са по-важни за избирателите, като растеж и заетост, непрекъснато влизат в двубой, който е губещ по дефиниция за тях.

Торите са в догонваща позиция по дифолт. Може да им помогне обаче това, че лейбъристите ще загубят подкрепа в Шотландия. Шотландската партия на независимостта дърпа гласове. Консервативната партията от десетилетия я няма в Шотландия. Така че въпросът кой ще загуби повече гласове. Най-интересното е, че в Англия коалиционните формати може да се окажат нормална практика. Парадоксът е, че Англия уж се отдалечава от континентална Европа, но в един аспект я приближава.

Фрагментира се политическото пространство, това ще постави въпроси за електорална реформа. Сега хем се губят гласове, хем няма стабилно мнозинство. Консерваторите може да имат нов лидер след втората половина на тази година - Борис Джонсън се кани от дълго време. Ако се стигне до референдум до 2017 г., то тогава Камерън ще трябва да твърди, че е спечелил отстъпки от ЕС, да защитава тезата, че Великобритания трябва да остане в еврообщността.

Цялата му партия ще защитава точно обратната теза. Той ще трябва да се бори с цялата партийна структура и ще го намразят още повече. Това с референдума е много успешно, но той да не е утре, а далеч във времето. Кариерата на Камерън, ако не приключи през 2015 г., може да приключи 2017 г. Той е в много деликатна ситуация. Парадокс е, че на макрониво Великобритания закрепва положението, има оживление в икономиката. Въпреки това Камерън ще загуби.