Занаятите в България са пред колапс, заради промени в Закона за занаятите, приети през 2011 г. по инициатива на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по време на управлението на ГЕРБ.
Това каза днес на пресконференция в БТА председателят на Националната занаятчийска камара (НЗК) Иван Влаев.
Влаев изтъкна като една от причините за влошеното състояние на занаятите у нас премахването на задължителното членство в НЗК и посочи, че ако през 2010 г. 238 занаятчии са платили членския си внос, то през 2013 г. само 30 са сторили това.
Броят на занаятите у нас е намалял от 126 на 75, като в списъка преобладават предимно стари и много архаични, които вече не се практикуват в страната ни, каза председателят на Регионалната занаятчийска камара в София Кръстьо Капанов.
За сметка на това не са включени модерни занаяти, към които е имало интерес за придобиване на квалификация и нейното валидиране за работа в чужбина.
По думите на Капанов много български занаятчии не могат да практикуват професията си в страни от Европейския съюз, поради липса на възможност за регистрация по Закона за занаятите и придобиване на документа "майсторско свидетелство", който се изисква в тези държави.
"Занаятчиите не могат да положат изпити при нас за добиване на такова свидетелство, защото са извадени от списъка", обясни Капанов.
Най-засегнати от промените в Закона за занаятите са професионалистите в областта на строителството, автомонтьорите, козметиците, маникюристите, готвачите и фотографите, обяви Емил Василев, изпълнителен директор на Балканското бюро за подпомагане на средното съсловие.
По думите му проблемът със занаятите е дал сериозно отражение върху състоянието на малкия и среден бизнес в страната.