Ивайло Калфин: Силна икономика не се прави с ниски заплати

Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, по време на Извънредното заседание на група "Работодатели" към Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България във Варна.

"Повишението на минималната работна заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса", добави Калфин.

Той подчерта, че когато се говори за конкурентоспособност и развитие на икономиката, няма как да не стане въпрос за нивото на заплатите. Нивото на минималната работната заплата има много съществени социални измерения, подчерта социалният министър.

"Ниската минимална работна заплата е силно демотивиращ фактор за работа, особено на младите хора у нас и неслучайно една от причините за това над 160 000 млади българи да не искат да работят е ниското ниво на минималната работна заплата. Плавното й покачване ще внася повече смисъл в това да работят" - обясни Ивайло Калфин.

Той подчерта, че механизмът за определяне на нива на минималната работна заплата се нуждае от доработка и отбеляза, че очаква до есента да са изработени критерии, които да позволяват определянето й като резултат от ясен консенсус между държава, работници и работодатели.

Междувременно излязоха данни, според които България е страната с най-ниското почасово възнаграждение в ЕС през 2014 г. - 3,7 евро на час. Най-високото заплащане е в Дания - 40 евро. Бившите соцдържави Литва и Латвия на час получават 6,5 евро, в Унгария 7,2евро, в Естония 10 евро, съобщава украинското електронно издание 20khvylyn. Украинците са получавали през изминалата година средно 1,3 евро на час.