Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение между здравния пакет и средствата, с които трябва да се плати той. Това каза управителят на Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик.
"Съгласен съм с констатациите на Международния валутен фонд (МВФ), че здравеопазването в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащанията. И трите неща са верни", заяви д-р Дечев. Той посочи, че през 2002 г. в България е имало 17 000 отчетени случая на инсулти, а през 2018 г. - 52 000. "Това е три пъти в повече при положение, че през 2002 г. сме били поне с 1 млн. души повече. И чух едно твърдение, че тогава болните не са били лекувани и затова не са се регистрирали. За мен това е меко казано наивно", коментира управителят на НЗОК.
"Българинът в никакъв случай не боледува повече, отколкото боледуват други. Но голямата разлика е, че българинът не се лекува така, както трябва, за разлика от другите в Европейския съюз", заяви той. "По принцип ние сме еднакви като разходи, като изключим процента, който даваме за лекарства - при нас той е около 30%, което е с около 50% по-висок дял от общите разходи спрямо други европейски държави. Средният разход за медикаменти от публични средства е около 20% в други държави, а в някои и под 20%", обясни д-р Дечев.
"За 2019 г. първичната извънболнична помощ ще бъде с около 18 млн. лв. повече, специализираната - с 20 млн. лв., а болничната - със 180 млн. лв. повече спрямо 2018 г. Но тези средства не позволяват всеки, който има нужда от направление, да го получи, защото не е възможно да удовлетворим всяко едно искане на пациент - да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и т.н. и за това да получи направление", посочи д-р Дечев.
"Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение между здравния пакет, който определя какви заболявания влизат в този основен пакет, и средствата, с които трябва да се плати това, на което човек има право. Това, което трябва да се направи, е или да се намалят дейностите, които се гарантират с този пакет, или да се увеличи бюджетът за тях", посочи д-р Дечев.
Според него обаче българското общество не е готово да дава повече пари за здравеопазване. "Обществото няма против да дава милиарди за лотарийни билети например, но не иска да дава за здраве по някаква причина", каза още той.