Индъстри Уоч: Българите разполагат с 60 млрд. лева

Към края на 2014 г. българските граждани притежават 59.6 млрд. лв. Това показва докладът "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища” на Индъстри Уоч , базиран на данни от Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса. Само през изминалата година пък богатството на българите се е увеличило с 4.3 млрд. лв. въпреки кризата около КТБ. Това обаче представлява леко намаление на ръста на спестяванията ни спрямо предходната година. Докладът на Индъстри Уоч показва, че към 31 декември 2013 г. българите са имали 55.3 млрд. лв., което означава, че за цялата година сме увеличили авоарите си с 5.2 млрд. лв. спрямо наличните към края на 2012 г. 50.1 млрд. лв.

Хората у нас продължават да имат най-голямо доверие на банките и през трите последни години. Около 2/3 от спестяванията у нас са под формата на банкови депозити, а тенденцията продължава през целия разглеждан период. За пренасочване на част от тези пари към други варианти за спестяване не повлиява дори и ниското ниво на лихвите по депозитите. В края на м.г. от 59.6 млрд. лв. 66% или 39.3 млрд. българите държат на влогове. Драстично по-малко са активите ни в други инвестиционни инструменти. В брой към Нова година хората у нас са държали 10.2 млрд. лв. или около 20% от спестяванията си. 8.2 млрд. лв. пък сме натрупали във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Голяма част от тези средства обаче са в задължителните универсални и професионални фондове, в които задължително спестяваме за втора пенсия, а на доброволните се пада доста по-малък дял от тези средства. Най-малко пари – 1.9 млрд. лв. или около 3.2% от общо притежаваните средства българите инвестират в алтернативни инструменти като ценни книжа, злато, договорни фондове, застраховки "Живот” и т.н. При този вид активи нарастването е и най-малко. Между 2012 и 2014 г. спестяванията на българите в такива инструменти са се увеличили едва с 500 хил. лв. Което показва, че инвестиционната култура у нас не се е променила съществено през последните години.

След дълги периоди на ограничаване на домакинствата, започнали при настъпването на финансовата криза през 2008 г., вече започва плавно отпушване на потреблението. През 2014 г. се наблюдава лек ръст от 5% при покупките на мебели, битова техника и потребителска електроника. Което е значително по-добър показател от този от 1%, отчетен през предходната 2013 г. За този резултат способства и отчетения 1.6-процентен ръст на заетостта през изминалата година.