"Техническият въпрос за съставянето на Конституцията е по-лесната страна на въпроса. По-трудната е да определим какво искаме всъщност. Не бива идеята за дискусия по повод на нова Конституция или промяна в действащата да служи на определени групи, партии или личности с оглед конюнктурния интерес". Така председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев коментира пред БНР идеите за нова Конституция.
Относно сега действащата българска Конституция той коментира, че по отношение на Висшия съдебен съвет, е в много силна степен уникална в Европа.
"По конституционна идея, на полето на ВСС се пресичат всички власти. Президентът назначава тримата големи, Народното събрание излъчва половината от членовете, съдебната власт излъчва другата половина, министърът на правосъдието председателства ВСС без да има право на власт. Като че ли идеята на Конституцията е тези власти да се срещнат там, в посока на взаимодействие, с оглед особеното място на съдебната власт. В този смисъл правилата и идеите са добри", коментира Груев.
За идеята на Съюза на съдиите за отделяне квотата на съдиите във ВСС проф. Груев заяви, че
по начало това е европейският модел.
"Отделни са квотите за съдии, за прокурори и останалата част на съдебната власт. Да, това е действащият модел, когато участниците във ВСС са действащи магистрати, т.е. моделът преди 2007 г. Те идват от съдилищата, прокуратурата, заседават и след това се връщат. Сегашният модел на ВСС, който е постоянно действащ, включва участници, които нито един от тях не е магистрат, освен тримата големи. Проблемът, който поставя Съюзът на съдиите, е напълно резонен, по него трябва да се проведе сериозна дискусия, която да отговори на тези въпроси от една страна и от друга, той поставя по-големия проблем - дали сега действащият модел на постоянен ВСС е най-удачният. Дали не се къса връзката с органите на съдебната власт. Дали тези хора, отивайки в Съвета за пет години, не се откъсват от реалните проблеми", коментира председателят на Върховния касационен съд.
По темата за мониторинга на България в областите правосъдие и вътрешен ред проф. Груев каза, че според него е дошло времето, когато реално трябва да се обсъжда въпросът докога ще продължи мониторингът от страна на Европейската комисия, защото едва ли някой си спомня първоначално зададените критерии и хоризонти.
"При всички положения европейският поглед отвън изигра своята роля", каза проф. Груев.