Лозан Панов: Страхът и лоялността на магистратите към властта е по-лошо от корупция

"Автоцензурата в съдебната практика е по-страшна и от корупцията. Политиците стигат дотам, докъдето ние магистратите им позволим. Когато член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и председател на ВКС получава СМС с уклончиво съдържание от министър-председателя, получателят на СМС-а трябва ясно да се разграничи от подобен тип взаимоотношения. Това е една съществена част от антикорупционните реформи". Това заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и член на ВСС Лозан Панов по време на форум за противодействие на корупцията, организиран от Центъра за изследване на демокрацията.

Панов коментира темата за нерегламентираните контакти между политици и магистрати, като припомни скандалният случай с появата на премиера по време на заседание на висшия съдебен орган, както и размяната на информация с СМС-и по време на същото това заседаие между Борисов и неразкрит до момента висш магистрат.

"Явлението автоцензура е по-лошо от корупцията. В тези случаи дали от страх, лоялност или други подбуди, съдията взима решение под натиск и ограничения, които сам си е поставил. Най-трудно биха повлияни подобни практики, а те за съжаление не са рядкост, каза председателят на ВКС.  

Според Панов без дълбока реформа в съдебната система няма как да се говори за антикорупционни реформи. "Засега нашата борба с корупцията се свързва най-вече с промени в нормативната уредба и пример за това са последните поправки в Конституцията от миналата година, които касаят разделянето на ВСС на две колегии. Идеята на законодателите бе съдиите да се самоуправляват, независимо от прокурорите и с по-малко влияние от политиците, но след намесата на депутатите това така и не се случи", отбеляза шефът на ВКС, цитиран от БТА.

Преди него правосъдният министър Екатерина Захариева посочи като основен проблем на българското правосъдие автоцензурата на магистратите и липсата на самочувствие. Според нея нашите съдии, прокурори и следователи трябва да си спомнят каква е мисията им – да служат не на държавата, а на правосъдието и обществото.