"Никой никого не може да научи на нещо, ако човек сам не вземе това решение." С тези думи завършва интервю на Sever.bg с Марияна Георгиева-Гроссе, българка, омъжена в Германия и занимаваща се с физика.
Тя е ръководител на екипа от страна на фирмите "Бош" и "Даймлер-Крайслер", разработил система за нощно виждане на автомобилите. Изобретението й се ползва в S класа на марката автомобили "Мерцедес". Разработката на българката бе номинирана за наградата на федералния президент на Германия за техника и иновации.
Марияна е и сестра на физика доц. Георги Георгиев, преподавател във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Със своята разработка на нов метод за управление на електромагнитната вълна с приложение в спътниковите антени братът и сестрата смаяха учени от цял свят. Участието им всяка година в престижни научни форуми (за 2010 г. имат 20 публикации, което се равнява на свършена работа в средно голям научен институт) носи признание и дава резултат, но... засега само зад граница.
Говорейки за себе си, Гроссе излъчва спокойствие и равновесие. Наясно е с начина на си на мислене и с това, което е постигнала в кариерата си, сравнява отношението към жената учен у нас и в чужбина, като се оказва, че зад граница всъщност са малко по-предубедени.
"Преди 25 години физиката не беше мъжка професия - имаше равноправие в изучаването на сериозни науки. В семейството ми също не се слагаха ограничения на това към какво да се насочим. В България и Източна Европа имаше равноправие, следваше се нормално инженерство. Когато бях старши научен асистент в Софийския университет, колегите, които идваха от Германия, влизайки в кафенето се чудеха дали не са във филологически факултет, защото разпределението между момчета и момичета беше почти равно. Това дали си мъж или жена не определя какъв вид наука ще изучаваш, по-скоро средата налага ограничения на младия човек, а често и родителите му", споделя Марияна.
"Аз учих в друг строй. Тогава времето беше такова, че всеки се стремеше да получи уважение и признание. Финансовите зависимости не бяха водещи в човешкия живот - всичко беше еднакво и се знаеше кой колко може да получи. Мерилото за можене и доказване бяха личните възможности, духовните ценности, интелектуалните качества и упоритост", допълва тя.
Ако Марияна Гроссе ви е станала интересна, дори и не се вълнувате особено от физика, можете да прочете пълния разговор с нея тук