Природните стихии, които заляха България през последните месеци, са нетипични за нашия регион. За щастие обаче, най-страшното вече е отминало според метеорологът Симеон Матев.
"Наистина има основание за бъдещи опасения. Защото един общ поглед върху изсипалите се на главите ни досегашни бедствия показва, че върху страната ни подобно чудо от изсипал се потоп от небето, градушки, наводнения, свлачища и прочее, не е имало от незапомнени времена. Такива масови валежи със 100 л на кв. м, които се случиха няколко пъти в сравнително къс период от време, досега не е имало. Поне лично аз не помня, въпреки че съм повече от 20 години в професията и се занимавам с изследване на климатичните промени. Може и да е имало някъде много назад във времето, но поне в справочниците аз лично не открих такива процеси", заяви Матев пред "Шоу".
По думите му подобни явления не е имало у нас от повече от 130 години.
"С изключение на 1976 г. за София, когато е имало огромни валежи. Тогава са паднали близо 1000 л на кв. м сборно. Засега това е най-валежната година като цяло, но в момента сме в разгара на лятото, така че до края на тази година рекордът от 1976 г. вероятно като цяло ще бъде надминат", каза специалистът.
По думите му до момента над София са се излели над 690 л на кв. м.
"Но страшният проблем тук не е общото количество, а бедствените валежи над отделни точки от България. То и без това засега над страната са се изсипали над три-четири пъти повече валежи от нормите. Най-големите отклонения бяха в Северозападна България и по Черноморието, където аномалиите също са от незапомнени времена. Неслучайно това бяха регионите с най-големи щети", коментира Матев.
Той добави, че всяка година има жертви, взети от природните бедствия, които връхлитат страната ни.
"Дали от светкавици, или други природни бедствия, такава статистика не съм водил, но тази година имаше жертви на много места и тяхното сборно число вероятно ще надмине всички прецеденти, ако се направи един отчет и има някаква база за сравнение. Сега причините за огромните щети и многобройните жертви са много. Основното, разбира се, е дъждът, но хайде да не отминаваме спомагащите фактори, за които не бива да виним природата. Основният е безобразната ни инфраструктура в цялата страна. Само един пример – едно неизчистено дере може да усили мощта на водата от два до четири пъти, съответно - щетите и жертвите", смята Симеон Матев.
Той коментира и кои според него са основните причини за ужасяващите наводнения и броя на жертвите последните месеци.
"Убеден съм 99,99 на сто, че всичко в "Аспарухово" се случи от незаконното строителство, докато в Мизия, например, причините бяха други - там срещу огромното количество дъжд трудно можеше да се противостои. Лошото е, че навсякъде човешкият фактор е незаобиколим. Неофициално винаги се знае кой е виновен, но официално така и не става ясно кои са истинските виновници. Нещата се замаскират и в крайна сметка няма наказани", заяви метеорологът.
Той направи лична прогноза за по-дългосрочен план.
"За нещастие, сега се намираме в период с по-динамично време, с някои нови и доста променливи фактори, на които не можем да влияем, и които по-трудно можем да прогнозираме. Предишни години също имаше температурни аномалии, но не бедствени и фатални - например последните няколко сухи и горещи години. В предишни години лятото си беше лято. Сезоните бяха някак по-предвидими. Но мисля, че палачинката за тази година вече се обърна и ни очаква горещ и нормален август без големи количества валежи. Единствено тази сряда и четвъртък може да има повече облаци, валежи и гръмотевици, но не разбира се онези, които предизвикаха проблемите в предишните периоди. Сега, колкото по-нататък отиваме, толкова точността на прогнозите се превръща в ала-бала, но все пак... Наднормените валежи ще намаляват своя пик и някъде към октомври температурите и валежите ще са в обичайните си рамки. Като цяло, можем да си отдъхнем в очакване на есента", прогнозира Симеон Матев.
По думите му идващата зима ще бъде по-топла от нормалното. Вярно, ще има повече мъгли и по-малко сняг в равнините.
"Но това е прекалено далеч все още от всякаква действителност", посочи специалистът.