Над 1000 отбелязаха 3 март на първото по рода си шествие в Петрич

Първото по рода си шествие по случай 138-мата годишнина от освобождението на България от турско робство се проведе в Петрич. То беше организирано по инициатива на местната младежката организация на ВМРО. Шествието бе водено от лидера на партията Красимир Каракачанов. Събитието уважи и депутатът на ВМРО от Сандански Атанас Стоянов. Процесията премина под звуците на традиционна гайда. Към шествието се присъединиха и над 1000 патриотично настроени граждани на града. По повод празника на освобождението Красимир Каракачанов произнесе и прочувствено слово:

Да почетем паметта на онези 66 000 руски войни, които проляха кръвта си за свободата на България, на нашите революционери и възрожденци, като започнем още от дейците на Чипровското въстание, минем през Раковски, Ботев, Левски, Каравелов, Караджата, Хаджи Димитър и всички останали. Те се бореха не за някакви общи идеали. Те се бореха за своето свободно, българско отечество. На този ден, през далечната 1878 г. българите викаха "УРА”. Защото България беше създадена, като държава в своите етнически предели – с Македония, с Тракия, с Добруджа. Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес тези, които тогава се правеха на морални стожери на Европа, които сега ни дават съвети как да се държим с нелегалните имигранти, с проблемите, които те не решават, разделиха България на пет. Македония беше оставена под турско робство. Източна Румелия беше направена васал на Турция, провинция. Нишко и Пиротско бяха подарени на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. Само че, следващите поколения български политици, държавници и революционери носеха в сърцата си Санстефанския идеал. Този на обединена целокупна България, обединяваща всички българи под един покрив и борбата за този идеал продължи, защото свободата на българските земи не беше пълна.

След Берлинския конгрес следваха други героични дати – Кресненско-разложкото въстание, Горноджумайското въстание през 1902 и 1903г. Илинденско-преображенското въстание, Балканските войни, Първата световна война. Всички тези, около 120 000 българи, които загинаха по въстаническите поляни на Балканския полуостров, умираха именно за този Санстефански идеал. И ние трябва да го помним, трябва да го знаем и трябва да го носим в сърцата си. Не можем да забравим нашите деди, които загиваха за България. Нямаме право! Никакви общи идеали и общи приказки не могат да заменят кръвта на нашите предшественици, които загинаха за България. Тези хора пожертваха всичко и ние сме длъжни да ги помним.

Ние не трябва да забравяме, че и днес извън пределите на България има още 2 милиона българи, които все още са непризнати и очакват България на този ден да се обърне и към тях. Трети март е празник и на българите в западните покрайнини и на българите в Беломорието и на българите в Македония. Не случайно днес и в Скопие, и в Струмица, и в Охрид, местните българи празнуват Трети март като един символ и една надежда за бъдещата си свобода.

Искам да благодаря на кмета г-н Бръчков, защото аз поне не помня в Петрич такова тържество. Искам да благодаря, защото политиката не е дейност, която трябва да разделя хората, както беше последните 25 години. Има дати, на които е без значение, кой какви партийни идеи носи в сърцето си. Има дати, като 3-ти март, 24-ти май, които трябва да обединяват всички българи. И подобни дати е хубаво, да бъдат чествани и отбелязвани. Затова му изказвам моята благодарност, за това, което днес е направил и организирал. На всички Вас искам да пожелая честит празник.

Нека да бъдем горди че сме българи! Да, преживяваме тежки дни – но нима дните преди 3-ти март 1878 година бяха леки? Нима дните за Пиринска Македония преди 1912 година бяха леки? Не, не бяха леки. Но българите имаха вяра, имаха идеал. На Трети март не само да се преклоним пред загиналите велики българи. На Трети март и на всеки един ден поне един час, една минута, една секунда, нека да бъдем горди, че сме българи. Да бъдем единни, за да вървим напред и да просперира България.

Да живее България! Честит празник!