Насилието над животни води и до насилие над хора

Доктор Мила Бобадова беше избрана от публиката за носител на награда "Човек на годината", инициирана от Българския хелзинкски комитет (БХК). Тя се връчва за четвърта година и отличава наградения за неговия принос към защитата на правата на човека и хуманността.

Д-р Бобадова получи подкрепата на публиката - за нейната номинация гласуваха повече от 3 хил. души. 

Статуетката за 2011 година отива при д-р Бобадова за изключителния ѝ принос и непрестанна работа за това инкриминацията на жестокостта към животни да стане факт в България. До 27 юли 2011 г. България беше единствената страна в Европейския съюз и една от трите в Европа, освен Албания и Босна и Херцеговина, в която жестокостта над животни не се считаше за престъпление. За сравнение в Англия такъв закон е приет в началото на XX век.

Д-р Бобадова е ветеринарен лекар, завършила е "Ветеринарна медицина" през 2001 година в Лесотехническия университет в София. В момента работи в клиника "Добро хрумване". Занимава се активно с каузата за инкриминация на жестокостта над животни от 2008 година. Тя е член на гражданска група "Град за отговорни хора" и председател на Комисията за контрол и професионална етика към Българския ветеринарен съюз.

Д-р Бобадова, какво представлява тази награда за вас, какво олицетворява тя за вас?

- Тази награда за мен е точката, в която на всички става ясно, че насилието над животни и това над хора са идентични и пряко свързани. За мен тя е и един реверанс към хората, които се бориха тези 4 години за промените, които извоювахме. За стоенето в студа, за да се събират подписи, агитирането, разясняването, протестите. За всички обиди, които са получили. За всеки път, когато са се чувствали безпомощни пред поредното зверство. 

Хората трябва да разберат, че насилието, било то над дете, възрастен човек и животни, е насилие и няма друго определение за него. Няма по-голямо насилие, няма по-малко.  

Всяко цивилизовано общество осъжда агресията и насилието. Във всичките му аспекти, които неминуемо се пресичат в даден момент. 

Колко време сте се борили за каузата насилието над животни да бъде инкриминирано и какво ви е струвало това? 

- Битката е от много време. Последните четири години е по-силна. Трудно бих обобщила цената, която съм платила. Най-трудното беше да въведа повече и повече хора в това. Да обясня. Да изкарам на преден план нетърпимостта към насилието. Да накарам хората да повярват, че ако съседът ви дере котки, то той освен опасен за котките, е опасен и за вас. Че ако някой стреля с пушка по животни, може да нарани и вас.

У всеки насилник има една струна, която лесно можем да дръпнем. С дума или жест дори. И ако до вчера сме ставали свидетели на насилието, упражнявано върху животни, днес може да го усетим върху нас. 

В какво точно се изразява промяната на закона, освен че от административно нарушение насилието над животни се превръща в престъпление по Наказателния кодекс? Как тези промени засягат хората и техните права, освен тези на животните?

- Това е правото да се защитите. Мен ме е страх от агресори. Не искам хората да живеят на бойно поле. Да стават свидетели на жестокост и от безсилие да предпочетат да се скрият зад вратите на дома си. Тези промени им дават право да поискат защита. Вижте, всички ние, които се борихме за това, сме водени от любовта си към животните, но крайната цел е хората да живеем по-добре. 

Има ли вече осъден или поне привлечен под отговорност човек, който е упражнил насилие над животно? 

- Още е доста рано да имаме осъдени, но за сметка на това по много случаи полицаите работят, има следствие и категорично има развитие. 

Защо насилието над животни е всъщност толкова опасно от човешка гледна точка?

- То е толкова опасно, колкото е всяко насилие. Ако обърнете внимание, в световен мащаб борбата с насилието върви в посока превенция. И ако някой някога си е позволил да прояви насилие спрямо куче, то за органите на реда светва червената лампичка, че този човек утре ще посегне на човек. 

Изумителна е статистиката, която показва пряката връзка между насилието над животни и това над хора. Според редица криминологични институти в Европа и САЩ хората, посягали на животни, са най-често след време насилници в дома – блудства, домашно насилие. Също огромен е този процент и сред масовите убийци. 

Представете си за какъв мащаб иде реч! И това са изследвания, проведени с години от така наречените профайлъри. Представете си следната картинка – вас ви обират. Полицаите идват у вас и търсят този, който е нахлул в дома ви, идват, за да ви помогнат. На вас. Не на откраднатия телевизор. Всеки закон се пише заради хората. 

Какво бихте отговорили на хората, които критикуваха номинацията ви за "Човек на годината" с аргументите, че сте ветеринарен лекар и не правите нищо, свързано с човешките права?

- Каквото бих отговорила и на хората, които биха ме попитали защо се интересувам от проблемите на гей обществото, а съм хетеро. Или защо намирам расизма за отвратителен, след като съм бяла. 

Хубаво е хората да бъдат малко по-широко скроени, да не слагат етикети и да бъдат обществено активни, защото тук не става въпрос за ветеринарна медицина, а за ценности и изграждането им. По време на цялата битка журналистите ме питаха колко голямо трябва да е наказанието за извергите. Нямам отговор на това. Аз не съм юрист, не съм законотворец. За тази цел седнаха точно такива хора и разработиха текстовете. Ерудирани хора, хора запознати с материята. 

Кой е ефективният метод за намаляване на броя на бездомните кучета? 

- Отговорът на този въпрос е даден от Световна здравна организация. Не от природозащитна такава. Точно за да се избегнат сантиментите към животните. И това е методът "кастрирай и върни". Безкрайно съм щастлива, че в парламента чух общински съветник от София да казва, че се е убедил, че евтаназията на кучетата не работи. Време беше. 

В София по времето на кмета Софиянски са убити над 65 000 кучета. А реално ефект няма. Популацията не изчезна. Единственото, което може да се направи, е да се кастрират и да се връщат по места. Когато се кастрират кучетата масово, подчертавам – масово, популацията им се ограничава, постепенно измира, но и успоредно с това животните пазят ареала от нови животни, които не са свикнали със средата и условията, които предлага тя. 

Проблемът е отказът на някои, да не кажа повечето, общини да си свършат работата, както им е вменено по закон. Наскоро пак удължиха времето за решаването на проблема, но се надявам този път да заработят. За моя радост и омбудсманът даде да се разбере, че трябва национална стратегия по този въпрос и че само тогава ще имаме решение.

Какво бихте казали на хора, които за първи път искат да си вземат домашен любимец? 

- Преди да си купите кола преравяте целия интернет и избирате модел, година, цвят, цена и още милиони детайли. Направете същото и с кучето. Никога не взимайте импулсивно животно, защото следващите 15 години ще сте заедно и то ще определя до голяма част битието ви. Изберете куче или котка. Според темперамента си. Според него изберете и порода.

По същата причина, за да стане ясно дали има сходство в характерите, в приютите никой няма да ви даде ей така животно. Предстоят интервю, минимум 3 срещи с разходки. Не защото персоналът там скучае и се забавлява с краденето на време и разходите ви за бензин, а защото иска да е абсолютно сигурен, че това куче е за вас. Защото, пак повтарям – всичко се прави за човека и се върти около него. Търси се неговият комфорт.