На 6 август християните отбелязват един от най-светлите празници, Преображение Христово

На 6 август християните отбелязват един от най-светлите празници, Преображение Христово – празник, посветен на едно важно събитие от живота на Иисус Христос на земята.

Един ден, когато Той проповядвал в Галилея, северната част на Палестина, се изкачил на планината Тавор заедно с трима от учениците Си – Петър и братята Яков и Йоан, за да се помоли. И докато се молел там, Христос се преобразил пред тях, т.е. бил обгърнат от светлина, лицето Му засияло като слънце и дрехата Му станала бяла, бляскава като светлина, както пишат евангелистите. При това от двете Му страни стоели Моисей и пророк Илия, които разговаряли с Него.

Тази светлина била толкова силна, че учениците не можели да я гледат, закрили очи и паднали на земята. Смаяният Петър успял само да промълви: Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника – за Тебе, за Моисей и за Илия. Докато Петър още говорел, от небето се чул глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!

Православие БГ

Учениците удивени вдигнали очи и видели, че Спасителят бил вече сам. Той им казал: станете, не бойте се! И им заповядал да не разгласяват за видяното и чутото, докато Той не възкръсне от мъртвите, т.е. докато не се случи по-голямото чудо на възкресението Му. Събитието на Тавор било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение, когато видят Христовите страдания. Те чули гласа на Бог Отец, а Моисей и Илия с явяването си свидетелствали, че Иисус е Онзи, за Когото предсказвали пророците. Според преданието тези свети мъже беседвали с Христос за Неговите страдания и доброволна смърт, с които Той изкупи и спаси човечеството от греха и смъртта.

Светлината, в която апостолите видели Иисус Христос, се нарича нетварна (несъздадена), защото е била свръхестествена божествена енергия. Тя е сред основните въпроси в учението на исихазма.

На този празник в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей”, а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето”.

Според традициите на Преображение Господне се бере първото грозде и след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата се раздава на близки и съседи.

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

На трапезата на Преображение Господне може да има риба, макар че празникът е част от Богородичния пост.

На Преображение Господне имен ден празнуват всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.