На днешния ден църквата почита паметта на Атанасий Велики, който участвал в прочутия вселенски събор в Никея. Именно така той си спечелил световна слава на богослов.
Според народните вярвания Свети Атанас е властелин на снеговете, ледовете, студа и домашните животни. Смята се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза Атанасий отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!. Затова празникът е известен като "Среди зима".
Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.
Свети Атанас се смята за брат на Свети Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник. Днешният ден се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.