Росен Плевнелиев: ЕС да престане да гледа на Югоизточна Европа като периферия

"Европа трябва да използва историческата възможност и да подкрепи икономическия напредък и политическата стабилност на Балканите...Европейският съюз не може повече да разглежда Югоизточна Европа като периферия, а като център на европейската политика и геополитически интерес". За това призова президентът Росен Плевнелиев на среща в Хамбург с представители на бизнес асоциацията AGA.

В нея членуват над 3500 германски фирми, сред които водещи компании като "Хипо Ферайнсбанк", "Луфтханза" "Техник", "Аурубис", "Шарп Електроникс", "Холцен" и др., съобщиха от прессекретариата на президента.

Държавният глава подчерта, че развитието на Европейския Югоизток е стратегическа цел на Европейския съюз. До 2020 г. чрез различни европейски програми в региона ще бъдат инвестирани почти 50 млрд. евро, посочи той.

"Европейският съюз не може повече да разглежда Югоизточна Европа като периферия, а като център на европейската политика и геополитически интерес. От сигурността на Балканите зависи и сигурността на Европа и затова за държавите от региона е стратегически важно да привликат все повече германски инвестиции като фактор за устойчиво развитие", заяви държавният глава.

За последните 10 години преките германски инвестиции в Югоизточна Европа са се увеличили шест пъти, а годишният търговски обмен между Германия и региона се е увеличил три пъти и е нараснал до 53 млрд. евро, подчерта той.

Превнелиев изтъкна пред форума, че "България се превръща в една модерна, отворена, европейска икономика, както и всички останали страни в Югоизточна Европа".

"Балканите днес са пример, че Европа на регионите функционира и открои усилията за по-голяма транспортна и енергийна свързаност, за привличането на големи инвеститори и за създаването на общи за отделните държави икономически клъстери. Развитието на автомобилния сектор в Румъния и Сърбия е в основата на изградената в страната ни индустрия за производство на компоненти и части за автомобилната промишленост. Днес в 80% от автомобилите с щемпел "произведено в Европа" са вградени технически компоненти, произведени в България", изтъкна в речта си президентът.

По думите му това постижение на държавите от Югоизточна Европа вече привлича нови инвеститори, а първият китайски производител на автомобили, решил да се установи в Европа, избра България, за да открие своя производствена мощност, каза още Плевнелиев. Според него Балканските държави са осъзнали, че колкото по-добре функционират съществуващите клъстери в областта на банковото, финансовото и застрахователното дело, туризма, информационните и комуникационни технологии, толкова по-бързо ще бъдат привлечени и инвеститори в автомобилната индустрия, селското стопанство, производството на храни и фармацията.

"Като президент политически гарантирам амбициозна програма за реформи в моята страна. Докато почти всички говорят за растеж, аз считам, че правилната дума е напредък. Растеж на кредит, растеж за сметка на следващите поколения не е напредък", подчерта българският президент пред участниците в бизнес форума. И ацентира върху това, че "7 години след началото на световната икономическа криза, в някои страни продължава да се говори за растеж, но всъщност е постигнат много малък напредък".

"Други страни-членки на ЕС проведоха смели реформи и постигнаха голям напредък. Те създадоха здрави основи и сега могат отново да растат. България и регионът имат здрави основи и ще растат със сигурност. За мен въпросът е не дали, а колко бързо ще растем", заяви президентът.

Плевнелиев призова представителите на бизнеса да не омаловажават постигнатото от България в икономически аспект. По думите му доказателство за напредъка на страната ни са хилядите компании от Германия, които са инвестирали у нас и са постигнали успехи.

Освен това за последните 10 години търговският обмен между България и Германия се е увеличил 7 пъти, аргументира се държавният глава. "България е сред страните с най-ниски данъци, както и с най-нисък държавен дълг в ЕС. Ние сме единствената европейска страна сред десетте най-добри дестинации за аутсорсинг в света", изтъкна той.

В сферата на информационните и комуникационни технологии България е на трето място в света по брой на сертифицирани специалисти на глава от населението. От години водещи световни фирми развиват и печелят от нарастващия потенциал на България и я утвърждават като регионален технологичен център, подчерта президентът.

"Разполагаме и с една динамична екосистема на стартиращи фирми в областта на информационните и комуникационни технологии. София беше обявена за третата най-добра столица в Европа на стартиращи компании след Лондон и Дъблин със стотици новоосновани фирми годишно", добави Плевнелиев.

Президентът заяви увереността си, че "значението на Балканите като кръстопът между Европа и Азия ще продължи да нараства и икономическите сили осъзнават този голям потенциал".

"Китай вече обяви началото на амбициозната инициатива "16 + 1" и "Икономическия пояс по Пътя на коприната", което създава предпоставки за икономическа диверсификация в Югоизточна Европа, увеличава търсенето на концесии на пристанища, насърчава модернизацията на железопътните линии и автомагистрали", каза Плевнелиев. Според него това налага на държавите от региона да ускорят и енергийната диверсификация и либерализация, което да увеличи сигурността в доставките на енергийни ресурси.

Държавният глава определи изграждането на Европейския енергиен съюз като нов двигател на интеграцията в ЕС и региона и подчерта, че цената на природния газ и в Югоизточна Европа скоро трябва да се определя от пазара, а не от политически интереси.

Президентът призова за "преустановяване на провеждането на опасната политика на "велики сили" и "сфери на влияние" и особено по отношение на страните от Западните Балкани".

"Държавите, които още не са членки на ЕС, трябва ясно да получат европейска перспектива. България подкрепя членството в ЕС на всички съседни страни", заяви Държавният глава. И призова "Европа да не допуска отстъпление от демократичните ценности заради икономически интереси".

Според него европейските държави имат нужда от още по-тясна интеграция, за да устоят на общите предизвикателства. "Множеството кризи, конфликтът в Близкия изток, провалените държави, тероризмът, промените в климата и миграционни потоци, надхвърлят възможностите на отделната държава и изискват общи решения. Всичко, което европейските държави са изградили, е крехко и може лесно да бъде разрушено, ако бъде изоставена общата отговорност за спазването на човешките права и демократичните принципи", апелира Плевнелиев.

"Трябва да имаме ясното съзнание, че мирът, правата на човека, демокрацията и правовата държава стоят над всичко. Без тях е невъзможно и икономическото развитие", заключи президентът на форума в Хамбург.