Докладът на ЕК ще бъде възприет много сериозно от българските институции и те ще покажат конкретни резултати. Това каза народният представител от Коалиция за България Янаки Стоилов, който представи позицията на социалистите относно оценката на ЕК за напредъка на България.
Докладът обхваща периода от изминалата година и половина, а следващата оценка на ЕК ще бъде готова след около година. "Поради тази причина мисля, че не трябва да се правят еднозначни коментари", посочи той. От БСП отбелязаха, че за последната половин година са прекратени атаките срещу съдебната власт от страна на изпълнителната.
По думите на Стоилов тази констатация съответства и на заявеното от правителството на Пламен Орешарски, че в България до голяма степен е преодолян страхът и има разделение между властите. В страната е създадена необходимата законодателна рамка, но тя не е използвана в достатъчна степен и поради тази причина най-общата оценка е за слаб и неустойчив напредък.
България трябва да прояви много по-категорична политическа воля, лидерство и да бъдат предприети конкретни стъпки, показващи изпълнението на отправените препоръки, смята социалистът. Той наблегна и на положителните становища в доклада, като заяви, че страната ни е предприела стъпки в правилната посока като е подобрила процедурите за кадрови решения и наблегна на работата на главния прокурор, която е спомената с добри отзиви в документа от Брюксел.
Отбелязва се и полезността на инспекторатите към отделните органи на изпълнителната власт. "Проблемните зони остават все още не дотам ефективните резултати на съдебната власт, нивата на корупция, липсата на резултати в противодействието ѝ по високите етажи, в това число – осъдителни присъди и това, че трябва да се извършат действия, който да не предотвратяват правосъдието", изброи Янаки Стоилов.
Недвусмислено критични са оценките на дейността на БОРКОР, Комисията за защита от конфликт на интересите и Специализирания съд и прокуратурата, които все още не са показали одобрителни резултати по важни дела. Стоилов също изрази препоръка към механизма, като каза, че той трябва да бъде по-конкретно фокусиран върху определени цели, чието постигане е със стандартизирани показатели, за да не се превръща в рутинна процедура.
Механизмите за контрол върху България, които се развиват по линия на ЕК и на парламентарната асамблея на съвета на Европа могат взаимно да се допълват. В това отношение ние очакваме правителството да създаде стройна организация, която да координира отделните мерки.
Евродепутатът от БСП Илиана Йотова стои на друго мнение относно мониторинговите доклади. Според нея всеки път те стават едно оръжие и инструмент в ръцете на управляващите и партиите да си разменят политически оценки.
"Истината е, че през тези години резултатите за страните, които са наблюдавани, не са кой знае колко големи", коментира евродепутатът. В тази връзка Йотова изрази надежда, че в следващия мандат на ЕК, целият механизъм ще се преосмисли. "За нас много по-важен е общностният подход, така че да има база за сравнение", подчерта Йотова. Янаки Стоилов посочи, че критиките в доклада много ясно са насочени към сегашното управление и те не ги прехвърлят на никой друг. Положителната оценка в доклада за Румъния се дължи на това, че социалдемократичното правителството там управлява по-дълго и при нас напредъкът е неустойчив.
"Имаме все още с много неща да се справяме", заключи Илиана Йотова. Стоилов допълни, че "пред нас има още много въпроси за решаване". За да има по-голяма прозрачност и да се изпълнят препоръките в доклада, оттук нататък управляващите ще организират обществени дискусии преди влизането на важните законопроекти в специализираните парламентарни комисии.