Хората, които виждат надежда в България

45 милиона души по света имат тежката съдба на бежанец. Всяка от техните истории е различна и тъжна. Между тях обаче има едно общо нещо. Напускайки родината и целия си досегашен живот, единствената истинска ценност, която вземат със себе си, е снимка на близките си, които може никога повече да не срещнат. 

С тази малка по размер, но незаменима скъпоценност хора, търсещи закрила от насилието и смъртта, пристигат и у нас. Такава е историята на Мохамед, бременната му жена Реена и двамата им синове, чийто дом е изгорен от милицията. Със себе си те носят само мобилен телефон със снимките на своите близки и надеждата, че те все още са живи. 

С колаж от фотоси у нас пристигат Абдул и съпругата му Уахейда. Жената обаче е без документи и изпратена в затвора. Четирите ѝ деца не са виждали майка си от февруари.

Днес светът отбелязва Световния ден на бежанеца и показва уважението си към тези хора, успели да продължат напред въпреки преживения ужас. 

Борис Чеширков от българското представителство на Върховния комисариат за бежанците към ООН разказва каква е съдбата на бежанците у нас.

Господин Чеширков, какво се промени за бежанците през тази една година?

Много неща се промениха в световен план. Броят на хората, които са имали нещастието да се родят на място, на което има конфликт, и това е наложило бягството им, достигна над 45 млн. души. Това е и основната причина за разселване. Те са бежанци или разселени в самата си родина. Най-вече това се случва заради конфликта в Сирия. Към миналата седмица 1,630 млн. са напуснали Сирия. Почти всички се намират в съседна страна – Йордания, Ливан, Турция, Ирак, Египет или Северна Африка. Те чакат наблизо с нетърпение да се промени нещо, защото всеки иска да е в своя дом.

Колко от тях са потърсили закрила у нас?

Много малко от  тях – 1000, са дошли у нас. 28 000 се намират в ЕС. Предвид това, че нарастват хората, които се разселват, е съвсем нормално да нарасне броят на хората, които търсят закрила в България. През миналата година започнахме да виждаме, че и тук има чисто процентно увеличение, но не е със стотици или хиляди. От 24 за месец, до 48 за 30 дни, до 80 души. В края на годината видяхме, че около 1400 са дошли у нас, което с 40% повече от предходните години. Сега на месец търсят закрила около 250 души.

Представителите на властите говореха за вълна от бежанци, за миграционен натиск, за спешна и извънредна ситуация, а всъщност не беше така. Създаде се една паника. Всъщност бежанска криза настъпва, когато през границата преминават 500 човека всеки ден. Напрежение у хората създаде и определенията за търсещите помощ, използвани в публичното пространство. Няма правен термин нелегален емигрант.  

Този човек от Сирия, Мали, Сомалия има съдба човешка. Той е принуден да напусне своя дом, няма как да се завърне там, защото, ако го направи, може да загуби главата си, да бъде подложен на изключителни изтезания. Трябва да говорим за този човек с нужната доза чувствителност и уважение.  Един нуждаещ се не е тук, за да вземе работата ни, нито цели да ни измести демографски.

Облагите да търсиш закрила не са никак големи. Да, наистина ще получиш 65 лева на месец – 2 лева на ден, за да се храниш, да се обличаш, за лекарства. Не е най-завидното нещо, което може да ви се случи.

Как властите у нас подхождат към тези хора?

Властите са много професионални в работата си, особено граничните полицаи. Те разбират какви нужди имат тези хора, но някъде по пътя, дали защото трябва да се отчитат статистики, дали защото е приета конкретна линия, все още има задържани хора, търсещи убежище.

През 2000–2003 г. у нас се приемаха до 3000 човека на година и тогава никой не беше е задържан в център за нелегално пребиваващи чужденци. Когато легловият капацитет беше изчерпан, те са настаняваха в частни квартири и никой не е бил лишаван от свобода на движение. Сега, въпреки че държавната агенция полага ежедневни усилия, има хора, които остават задържани дори и за няколко месеца.

Много често се говори, че капацитетът е достигнал лимита си. Трябват просто нови легла. Може да се използват стари помещения на военното министерство със съответните европейски и световни стандарти, които не са високи. Никой не очаква петзвездни хотели за семействата от Сирия и Мали. Никой няма да идва в България като туристи, ако процедурата е добра.

Как живеят бежанците у нас? Стават ли жертва на дискриминация?

Има известна нетолерантност, но тя не е конкретно към бежанците и търсещите закрила. Когато говоря с хора в Пъстрогор, където е единият център, те разказаха, че през 2011 г., когато са разбрали, че ще той ще се пуска, са си мислили, че ще дойдат едни главорези с бради, некъпани.

Но сега вече се познават. Две от момчетата бежанци са автомонтьори и помагат на хората в селото в ремонта на колите им. Българи и чужденци заедно се хранят в селото.

Как стои въпросът с образованието на децата?

Нерядко особено децата почти в пълнолетна възраст са спирани от училище, за да работят. Те са дошли и са 7-8-и клас, но у нас те са записват в 1-ви клас. Системата е такава – когато не може да се изчисли нивото им, те започват отначало. Когато 15-годишен младеж трябва да учи със 7-годишни, губи мотивацията си.  

Някои от тях продължават ли с ученето и след средното образование?

Има фармацевти, зъболекари, лекари, инженери. Има хора, които носят със себе си една академичност, независимо къде са намират. Пример за това е една албанка. Тя говори прекрасен български и вече е български гражданин. Тя е силно решена да учи и иска да завърши право. Когато човек е бежанец, не може да служи в армията, не може да стане президент, но може да получи всички граждански права.

Имат ли трудности тези хора да намерят прехраната си у нас?

Малко от тях веднага могат да започнат работа, тъй като не знаят добре езика. Има интеграционна програма, но тя не успява да покрие нуждата на всички и не всеки успява да се възползва от нея. Понякога предпочита веднага да си търсят работа и попадат на недобре платен и неквалифициран труд. Факт е, че когато настъпи финансовата криза, едни от първите, които загубиха работата си, бяха бежанци, които от години живеят тук. Те обаче нямат обичайната спасителна мрежа от приятели и семейство, трябва да търсят пътя си сами.

Осигурен ли им е достъп до здравеопазване?

Докато са в процедура за получаване на статут, те имат покрита здравна осигуровка. Някои от лекарите обаче не знаят какви права имат те. Проблем е и езиковата бариера, тъй като дори да имат осигуровки, някои от тях не могат да обяснят това на лекаря. Поради това не могат да получат нужната грижа. След като получат статут, те покриват сами осигуровките си, ако си намерят обаче работа.

Има ли случаи на бежанци, които са бездомни и без прехрана?

Има една изоставена сграда, която наричаме хотел "Риц” – изоставен строеж. По ирония на съдбата той се намира на 200-300 м срещу най-големия център за търсещи закрила в "Овча купел”. Там през годините живеят бездомни, търсещи закрила и бежанци. Не са стотици, не са десетки, но ги има. Част от търсещите убежище, когато дойдат в България не подават веднага молба за закрила заради липса на превод или от незнание.

Тогава те попадат в Бусманци или в Любимец. Те знаят, че подпишат ли декларация, в която посочат, че имат адресна регистрация, ще бъдат пуснати. Разбира се, посоченият адрес е фиктивен. Много хора подписват тези документи. С подписа си те се отказват неизменно от 65-те лева, на които имат право, докато трае процедурата за получаване на статут, както и от леглото, което биха получили в приемателния център.

Другата възможност да останат без дом е за хората, подаващи повторна молба за закрила. Един сириец, подал молба за статут преди започването на конфликта в Сирия и получил отказ, може да подаде втора молба. Заради това, че тя е повторна, той няма достъп до финансовата подкрепа и до настаняване.

Дори и хора, получили заплаха. Те са длъжни до 2 седмици, след като бъде одобрена молбата им,  да напуснат приемателния център. В този срок те трябва да си намерят жилище, хазяин, който да ги приеме, да подпишат договор. Да представят този договор, за да получат финансова помощ от държавата. С нея, разбира се, не може да се наеме апартамент в "Бояна”, а и няма много желаещи хазяи, които да им дадат под наем дом.

Правителството се ангажира с подобряване на подкрепата за децата бежанци, пристигнали у нас без придружител. Какво трябва да се случи в тази посока?

Миналата и по-миналата година по-голям брой непридружени деца пристигнаха в България - 64. Това са момчета и момичета, които са напуснали своята родина, защото е имало заплаха за живота им. Преминали са   много трудно през международни граници. По време на пътуването си били под заплаха от експлоатация.

Съгласно закона те трябва да имат настойник и попечител. За съжаление законът дава възможност, ако няма такива по време на процедурата, там да присъства социален работник. Това опорочава всякакви правни действия. Децата не могат да имат валидно правно волеизявление. Ако едно такова дете получи хуманитарен или бежански статут, има право да участва в националната програма за интеграция на бежанци, но то не е правно валиден субект, и то на практика не може да се ползва от финансовите предимства, които дава тази програма.

Поради това не могат да ползват правата си. Ако някое от тях реши, че иска да се завърне в страната си по произход, пак няма кой да стане изразител на неговата воля. От Държавната агенция за бежанците опитват да създадат работна група, която да изготви указания, за да се избегне тази практика.

Тези деца обикновено се намират в приемателните центрове на държавата агенция. Понякога те се настаняват с възрастни хора в една стая, което не е най-благоприятната обстановка за тях. Те получават 65 лева, като всички чужденци в процедура. От тях ти не може да се очакваш разумно да ги използват, за да се нахранят.

Още на първата седмица са приключили с парите. 13- и 14-годишни деца в Пъстрогор разказаха, че много бързо остават без пари и след това със седмици ядат по филия хляб и лук по веднъж на ден. Добре че има други семейства от Сирия, които споделят трапезата си с тях. Някои отиват в близкия до центъра Свиленград и понякога използват парите, за да се напият.