В. Чернева: „Ислямска държава“ е страховита, но Русия е тази, която поставя международния ред „на колене“

Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия. От 2000 до 2003 г. е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. "Foreign Policy – България” от неговото създаване през април 2005 г. Става директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в ЦЛС от 2003 г. От февруари 2010 до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. От 2013 г. е директор на програма "Европа и съседи" в "Европейският съвет за външна политика".

Има сценарий, при който Гърция може да поведе група държави да отменят санкциите срещу Русия? Какво следва, ако се случи това?

Консенсусът в Европейския съюз по отношение на санкциите в момента изглежда стабилен, но това е, защото предишният кръг на подновяване на санкциите през юни, беше сравнително формален, т.е. не се изискваше политическо усилие за продължаване на санкциите. През ноември, когато ще започне прегледът на споразумението от Минск и на санкциите, които са свързани с Украйна, е възможно да се появят страни, които имат интерес от развалянето на консенсуса по различни причини. В интерес на Кремъл в момента е да има разцепление в Европа, за да се прекратят санкциите, тъй като руската икономика в момента е в една ниска точка и от доста време е така. Имайки предвид цените на петрола, на които Путин очевидно не може да влияе, това на което може да повлияе, са санкциите и затова вероятно Русия ще използва всяка възможност да влияе на по-слаби звена в ЕС за разбиване на консенсуса, който в момента се държи основно от Берлин. Изобщо няма да се учудя, ако в ситуация, в която Гърция се види изолирана в ЕС, това правителство в Атина – правителството на СИРИЗА, реши да накаже останалите страни-членки като поведе коалиция от държави, които имат интерес от свалане на санкциите.

А кои са другите слаби звена освен Гърция?

Това биха могли да бъдат страни като Кипър, но също и Унгария. Могат да бъдат и други страни от Централна Европа, които смятат, че могат да имат полза от свалянето на санкциите, например Австрия.

Европа окончателно ли "изпусна юздите" на Гърция?

Не мисля, че ще се стигне до изваждане на Гърция от европейските интеграционни механизми. Изглежда все пак, че Гърция върви към дефолт, към обявяване на фалит.

Дали това ще се случи в рамките на еврозоната или извън нея?

Това е големият въпрос, на който предстои да намерим отговор. Но аз съм оптимист, че в крайна сметка до споразумение ще се стигне. Гърция няма да бъде изтървана от широката европейската рамка поради причини, които са свързани именно с такива големи геостратегически решения от рода на отношенията на ЕС с Русия, справянето с мигрантската вълна от юг, бъдещето на ЕС като организация. Съюзът досега съществува малко като "Хотел Калифорния" - можеш да станеш член, но никога няма да можеш да напуснеш. (бел.ред. мотив от песента на Eagles "Hotel California”). Напускането на една страна е голям риск за ЕС. Казвам това и в контекста на предстоящия референдум във Великобритания.

Как ви струва нашата политика спрямо Гърция и не е ли малко пресилено това злорадство да очакваме, че ще можем да се възползваме от гръцката криза?

Това, което аз чувам от официалните говорители по темата, е умерено. В момента задачата пред България е да не влезе в цикъл на паническа реакция. Със съзнанието, че България и Гърция са много тясно свързани, преди всичко икономически, но също и социално, и по отношение на сигурността, намирам, че българската реакция за успокояване на ситуацията, е правилна. Защото тук говорим за проблеми на няколко нива. Освен търговския обмен и инвестициите, освен част от банките, които са в гръцки ръце, ние имаме също така много наши сънародници, които работят в Гърция и те издържат своите семейства в България, изпращайки им средства оттам. Тежка икономическа криза и в Гърция ще означава криза и за тези няколко десетки хиляди семейства. На второ ниво трябва да споменем също и огромния брой мигранти, които Гърция към момента не пропуска. Част от тях вероятно биха тръгнали към България, към Централна Европа. Това няма да е добре за нас и няма да е лесно за овладяване. По всички тези причини на тази ситуация трябва да се гледа внимателно и спокойно, като най-вече трябва да разбираме, че когато съседите ни са добре и ние сме добре. Не трябва да има никакво място тук за злорадство.

Доколко е възможно скорошно разрешаване на конфликта в Украйна и от кого зависи то?

Първо трябва да дефинираме какво означава да разрешим конфликта в Украйна. Трябва да сме наясно, че в Източна Украйна се води война. Тя е ниско интензивна, но въпреки всичко достатъчно реална. Спирането на тази война е основната задача на този етап. Това може да стане чрез замразяването на конфликта. Много е важно на Украйна да бъде дадена възможност да направи едни много големи реформи, които всички очакват. Замразяването на конфликта, обаче не е крайно решение и доколкото виждаме, руската страна далеч не иска това да се случи, защото това означава още една област (бел.ред - има се предвид геогр.), на която сметките ще бъдат плащани от Москва. Тя в момента плаща не само за Крим, но и за Приднестровието, за Абхазия, за Осетия и т.н. От друга страна, Кремъл иска да използва Източна Украйна като средство за дестабилизиране на Украйна, което означава, че дългосрочно търси връщането на Източна Украйна обратно в реалните граници на страната, но при една много широка автономия. Това ще създаде един вид "босненизация" на Украйна, по аналогията на Република Сръбска в Босна. Кремъл смята, че това би бил начинът Русия да продължава да упражнява влияние, без обаче да има разходи.

Не е ли твърде рязка обаче нашата позиция срещу Русия на моменти и трябва ли да се обмислят нови компенсации в контекста на продължаващите санкции от Европа?

Европа сме ние. Компенсации могат да бъдат искани в случай, че един пострада и поиска от останалите, но в случая целия ЕС участва солидарно и наравно, така че тук за компенсации не може да става дума. Търговският оборот между България и Русия, като изключим енергоносителите, далеч не е внушителен по отношение общия обем на българската търговия. Но когато говорим за нашата позиция, трябва да сме наясно, че България е една малка страна, която би могла да се озове в позицията на Украйна – да има голям съсед, който да реши, че част от територията ѝ му принадлежи. Особено страни като България трябва да са наясно, че въпросът за границите е много важен. Неприкосновеността на границите и в тоя смисъл спазването на елементарни международни норми и принципи, е основа, за да могат такива малки страни да имат сигурност за бъдещето си. Честно казано, в общия европейски дебат, България стои горе-долу по средата.

Какво мислите за реакциите за американските танкове?

България трябва да приветства усилията, които подпомагат модернизацията на българската армия и засилват териториалната отбрана на страната. Когато това го правят съюзници, които са подписали договор, че ще защитават страната ни в случай на атака от друга държава, това ми се струва съвсем естествено. Така че не разбрах цялата паника около това, че няколко танка ще пребивават в България за ограничено време. По-скоро това, на което трябва да обърнем внимание, е друго. Защо например съобщението за 40 нови ядрени глави, които Русия смята да разположи, не ни притеснява? Когато говорим за разполагане на средства за отбрана и след това получаваме реакция от част от българските политици как увеличаването на нашите средства за отбрана, ни превръща в мишена, не можем да твърдим, че смятаме Русия за приятел. Именно това е голямото противоречие. Идеята, че един наш приятел може да се превърне във враг само защото укрепваме отбраната си. И същевременно тази страна продължава да се въоръжава ядрено, но ние не се тревожим от това, а се притесняваме от факта, че нашите съюзници, загрижени за нашата сигурност, изпращат подкрепление за нашата отбрана.

Тотално ли е разбит тогава митът за българо-руската дружба в контекста на последните събития?

Аз не мисля, че митът е разбит. Отношението на България към Русия като исторически приятел няма да се промени. Отношението на българите към руснаците на личностно ниво също няма да се промени. По-скоро говорим за конкретната политическа ситуация и действията на руското ръководство, което нареди навлизане в територията на съседна независима държава и анексира част от нея. И това действие може да притесни особено страните, които са близко до нея.

Тогава Русия ли е по-голяма заплаха за националната сигурност на България и на Балканите, или "Ислямска държава"?

От едно проучване, което поръчахме неотдавна на "Алфа Рисърч", стана ясно, че според българите "Ислямска държава" е по-голяма опасност. Честно казано това малко ме учуди не за друго, а защото не зная как хората, които са отговаряли на това проучване, си представят "Ислямска държава". Може би наистина това е непознатото, чуждото, онова, което виждаме някъде там далече, но което може да се появи внезапно и сред нас. Това е причината "Ислямска държава" да изглежда по-заплашителна. Разбира се, ислямският фундаментализъм е проблем за сигурността в цяла Европа, но все пак това е едно недържавно образувание, срещу което се борят държави. И това ни дава основание да смятаме, че имаме известни предимства. Когато обаче голяма държава влезе, за да прекрои границите на свой съсед, това поставя целия международен ред "на колене". Ако "Ислямска държава" изглежда по-страховита, а заплахата от нея по-непосредствена, то предизвикателството, пред което Русия поставя Европа, е дългосрочно и стратегически много по-трудно за решаване. Да не говорим, че Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света.

Как гледате на противоречивите реакции и протестите относно Трансатлантическото споразумение за свободна търговия и инвестиции между САЩ и ЕС? Има ли почва за опасения, има ли неща, които са тайни и неясни, или това са неоправдани страхове?

По отношение на прозрачността нека да кажа, че аз бях учудена от нивото на прозрачност, тъй като, за да водиш преговори, все пак трябва да имаш няколко карти по-близо до себе си, които да можеш постепенно да изиграваш. В случая с Трансатлантическото споразумение обществените очаквания за прозрачност бяха толкова силни, че Европейската комисия публикува на своя уебсайт всичките преговорни позиции. Но преди преди около 2 месеца четох едно германско изследване, което сочи, че този уебсайт има средно по 25 клика на ден. Това е ужасно малко. Мисля, че прогнозата за времето, в който и да е сайт, има стотици или хиляди пъти повече кликове, да не говорим за обществено важни теми. Споразумението се превърна в сблъсък по отношение на това какво ние мислим за Америка, какво ние, като европейци, искаме от Америка и какво искаме за себе си. От една страна ние искаме да бъдем независими, но от друга съзнаваме, че Европа има все по-малка икономическа и друга сила, че има големи сили в Азия, като Китай, Индия, но също и Бразилия в Латинска Америка, възходът на които прави европейското чувство за превъзходство да изглежда малко абсурдно. Затова Европа трябва да реши иска ли да остане самотен остров в този свят на много полюси или иска да бъде заедно в Западна коалиция със САЩ, чиято основа би било това търговско споразумение.

Какво ще се случи със споразумението?

Ще разберем това в следващите няколко месеца, защото, доколкото разбирам, в Белия дом биха имали желание да подпишат това споразумение преди края на втория мандат на президента Барак Обама. Но дали Европа е готова за това не е ясно...

Знаете, че има над 1 милион подписи против това споразумение.

Може да се стигне до един много минималистичен вариант на това споразумение и то да бъде приравнено като съдържание към всички останали търговски споразумения, които са няколко хиляди, които ЕС има с други страни. Но това ще бъде по-малко амбициозно и с по-малък обхват споразумение, което Европейската комисия преди да подпише, ще трябва да мине през Европейския парламент и през Германския бундестаг. За страна като България е много важно да знае в кой вид на споразумението какво ще спечели, защото могат да се направят различни изчисления в зависимост от това кои области ще влязат в споразумението. Този разговор трябва да се води с цифри и аргументи, а не с идеологически предразсъдъци.

Не ви ли струва, че тече набиране на съюзници, превъоръжаване, компромиси в името на привличането на съюзници, точно така, както се е случвало преди голям конфликт?

Европа не иска въоръжен конфликт в никакъв случай. Европейското обществено мнение е доста еднозначно в тази посока до степен такава, че неотдавнашно проучване показа, че страните членки дори не смятат, че могат да защитят съседа си, ако бъде нападнат. Степента на пацифизъм в Европа е много висока. Видяхме, че САЩ пострадаха много от различни военни операции в различни точки на света. На този етап дори и кървавия конфликт в Сирия не успя да ги накара да се намесят. Така че аз не виждам от страна на Запада, каквото и да било желание да участие във военен конфликт.

Споменавайки Сирия, според вас, ще има ли сухопътна офанзива там?

Въпреки, че има известно раздвижване основно в САЩ, Великобритания и Франция, след всичко което се случи през тези години не мисля, че ще има голям напредък по отношение на Сирия. Може би ако кюрдите започнат сериозно да губят позиции, този въпрос може сериозно да се върне на дневен ред.