В епицентъра на парти труса с D Double E и True Tiger

Грайм легендата D Double E и дъбстеп машините True Tiger излязоха на сцената в столичния клуб *MIXTAPE 5*, за да взривят емоциите с много (като количество и качество) добра музика.

Както вече споменахме вечерта на 8 юни бе посветена на двойно празнуване - третия рожден ден на True Badness (честит празник, момчета) и българското "лаунч” парти по повод шестото издание на "Outlook Festival”, който се провежда в Хърватска.

Началото бе дадено в 23:15 от DJ Onslaught, после Tekniq и Diamondz.  Беше малко учудваща липсата на хора, което леко снижи емоцията. Поне за такива гости се очаква клубът да е пълен. Четяха се доста въпросителни изражения, но беше все още "рано" и се знаеше, че вероятно купонът (и вълната от хора) тепърва предстои.

И така до 01:30ч. сутринта, когато на сцената излезе D Double E. Иведнъж се огледах и случващото се нямаше нищо общо с обстановката от преди час. Всички бяха пред сцената с усмивки и вдигнати ръце. Знаете как е - еуфория.

D Double E изпълни някои от най-големите си хитове и представи новия си трак, озаглавен "Ice" - е, честно, много е добър!

Изобщо, атмосферата, която този човек създаде беше подходяща за пълно излитане от земята. Затваряш си очите, оставяш ритъма да проникне в мозъка ти, да изпълни цялото ти същество и започваш да се движиш в такт с музиката.

Готино е да виждаш как все още добрата музика (в какъвто и стил да е) обединява хората, кара ги да се усмихват искрено, да споделят, да говорят, да намират нови приятели. Музиката е най-ценното "изобретение", което не ти дава нищо материално, но те кара да забравиш буквално всичко друго и да живееш сега, за този момент.

Момчетата от True Tiger направиха малка и доста сполучлива импровизация с D Double E и си получиха заслужените възторжени викове от страна на подскачащите в еуфория меломани. Да, така се прави.

После на ред бяха L33 и Vanks за довършващите "удари" над физическите възможности и издръжливост на присъстващите. Или по-просто казано - не спирай да танцуваш, защото иначе изпускаш много. И така до късно през нощта, което по-скоро отиде до много рано сутринта. 

Попринцип май познаваш едно добро изкарване по това, че не усещаш времето как лети (и ти с него в случая, защото ти си беше летене по облаците от музика). Така и ние от "Хайде де, колко стана часа?" до следващото поглеждане на телефона с "Кога стана 5 сутринта?". Пожелавам всекиму такива еуфорични полети с музика.