Доц. Илиева: Сега е времето да започнем изграждането на устойчива, модерна и иновативна образователна среда

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление "Бизнес мениджмънт и маркетинг" към Лабораторията за научно-приложни изследвания на бизнес университета VUZF Lab. Тя е изпълнителен директор и член на УС на фондация "Право и Интернет". Експерт и доктор е по презентационни умения и публична реч.

Доц. д-р Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и протокол. Сертифицирана е от EUROPROTOCOL – Европейското училище за протокол, а профилът й включва богат опит в бизнес коучинг, мениджмънт на бизнес процеси, бизнес комуникации, публични изяви, говорене пред публика и междукултурна комуникация.

Сертифициран трейнър е и по Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и Коучинг, акредитирана от Международната НЛП асоциация, Американския НЛП борд, Американския борд по хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.

Доц. Илиева, от години българското образование търпи сериозни критики, като се започне от началното и се стигне до висшето. Какво е според вас състоянието в момента?

Като преподавател във висшето образование вече 13 години и повече от 10 във ВУЗФ, имам възможността да наблюдавам развитието на студентите, но те все пак идват при нас току-що завършили гимназисти. В много аспекти образователната ни система може да бъде подобрена, но е важно да отбележим всички положителни промени през последните години – все повече мъже учители в начално и средно образование, все повече млади и амбициозни учители, които влагат сърце и душа и са много по-близо до учениците като поколение, разнообразие от образователни проекти и инициативи във и извън училищата, силна адаптивност на учителите от по-старата генерация към новите изисквания на образованието.

Изключително похвален е начинът, по който се справиха всички образователни институции с преминаването не само към онлайн, но и към хибридна среда, което за мен е още по-трудно.

Състоянието в момента е с намален интензитет на спешност, защото доста спешни ситуации бяха вече преодолени, но сега е времето да започнем да изграждаме устойчива, модерна и иновативна образователна среда и съдържание.

Къде се крият проблемите? А как могат да се решат? Можете ли да кажете колко време би отнела една евентуална реформа?

Основен проблем според мен е сблъсъкът на поколенията. Немалко учители и преподаватели изостават от дигитално чевръстите си ученици и студенти.

Информацията е много и навсякъде, свободна и достъпна, и за да бъде един преподавател не само интересен, но и полезен на ученика/студента, той трябва да инвестира много в себе си – да актуализира материалите си, да бъде в час в пряк и преносен смисъл с разнообразие от технологии и платформи, да бъде любопитен, да загърби егото си и онова, което е учил преди 15-20 или повече години, защото в повечето случаи то сега не е актуално или има различен прочит.

Друг проблем е времето. В този забързан свят, който предлага толкова много, всички ние се борим за време. И младите хора искат повече време, защото са наясно, че в бъдещето ще им трябва повече от една професия. А за да се сдобият с повече познание, образователните степени трябва да се съкратят. В много държави от повече от 20 години бакалавърската степен е 3-годишна, а не 4, както е в България. Във ВУЗФ предоставяме възможност на студентите ни, които са завършили специализирани гимназии, да завършат в по-кратки срокове, полагайки естествено, съответните усилия. И те са щастливи, защото така могат да инвестират времето си в допълнително различно образование или да работят и да трупат практически опит.

Реформата на образованието не може да се случи за една година. Изискват се непрестанни усилия и вложения в правилната посока, независимо от политическите интереси и приоритети или пандемичната обстановка.

От над 10 години бизнесът у нас страда от липса на качествени кадри (и със средно, и с висше образование). Ясно е, че проблемът е от една страна в емиграцията, от друга – в образованието. Къде, според Вас, е решението?

За радост, виждаме промяна и в тази тенденция. Но факт е, че много млади хора предпочетоха образование в чужбина, а след това им се струваше немислимо да получават "български" заплати и оставаха да работят в други държави.

Образованието в България е много достъпно – всеки може да се запише да учи нещо и по някакъв начин да го завърши. Навлизането на много чуждестранни компании, както и израстването на български компании до международния пазари обаче, наложиха съвсем други изисквания към завършващите и кандидатите за работа – да са истински образовани, да има съответствие между написаното в CV-то и познанията, както и съобразяване с международни стандарти, където кухини и пробойни не се толерират. Самите компании наложиха стандарти и те трябва да се спазват.

Университетите могат да осигурят такива модерни и адекватни кадри само и единствено, ако забравят за каквото е било някога и изградят програми, които отговарят на съвремието. Нашият университет от години има съвместни програми с бизнеса, в които ние не само обединяваме теоретични и практически усилия, но и правим ежегодни промени с цел пълна адекватност на ситуацията.

Ще се променят нещата още повече. Просто няма как. А в България се случва много хубав бизнес и образованието се задължава да подхранва този бизнес.

От няколко години у нас се правят опити за въвеждане на дуалното обучение. Това ли е правилният начин образованието ни да бъде адекватно и в крак с нуждите на бизнеса?

Абсолютно да. Още през 70-те години на миналия век учени от цял свят са стигнали до извода, че миксът от Защо? Какво? Как? и Какво, ако? са въпросите, около които трябва да циркулира една образователна система. Образователната система често набляга само на Какво? – теория, материя, съдържание без обосновка защо това е важно, къде се прилага, каква полезност носи, как се прави и какво, ако не се приложи или се избере различен подход.

Изпращаме студентите на задължителен стаж, но истински, а не само подписана бележка, започваме със "защо”, защото тогава мозъкът изгражда съвсем различна постановка и е отворен за знания, и задължително оставяме вратичка за "какво, ако", защото всеки има право да открие по-добър начин да се случват нещата.

В реалния бизнес никой не пита за теории, искат се мотиви, обосновка, бързина, съобразителност, навреме и на място.

Има ли вече някакви утвърдени практики между образованието и бизнесът у нас, които са успешни? А има ли такива, което би било добре (или пък е наложително) да въведем, за да се създаде едно полезно партньорство между нуждите на бизнеса и системата за подготовка на кадри?

Най-голям успех до момента бележат съвместните програми между образователни институции и бизнеса. Това са програмите, които носят най-голям успех и реализация и в нашия университет. Също успешен модел е да се канят преподаватели от бизнеса. Рядкост е тази порода хора, съвместяващи бизнес и академична кариера, но това е един от доказаните модели теорията днес да бъде поднесена през призмата на реалния бизнес казус от утре. Студентите оценяват, когато споделяме с тях реалността без "пудрене", търсят менторство и насоки, а най-хубавото е, че животът е въртележка и менторстваните скоро се превръщат в ментори.

А има ли нещо, в което нашите учители/преподаватели отстъпват по отношение на колегите си в държавите, към чийто стандарт се стремим?

Много страст, търпение, любов и постоянство се иска, за да си преподавател. Това не е професия за всеки. Винаги съм казвала, че студентите са най-взискателната аудитория.

Дори клиентите ми от най-големите корпорации не са така критични, както студентите. Ученикът търси, студентът иска, те са жадни за знание, познание, приятелство, менторство, качествени взаимоотношения и ролеви модели. Дават уважение, ако получат такова. Така че нека отдадем признание на тези, които са с това призвание. Като във всяка професия има много добри и не толкова добри. Моят апел към всички колеги е да осъзнаем отговорността, която носим за бъдещето и да оправдаем доверието, което ни е дадено. Защото ние, преподавателите, имаме силата да променяме животи. Нека го правим към по-добро.

Вече повече от година светът се учи да живее в непозната към момента среда. Което засегна сериозно и традиционните форми на образование. Къде са плюсовете и къде – минусите, на онлайн обучението? Може ли реално един бъдещ специалист в някаква област да бъде подготвен изцяло чрез дистанционно обучение?

Най-ощетени от онлайн обучението са децата и младежите до 18 години. Те имат нужда от социализацията, за да развият ценностната си система и уменията си за общуване. Един затворен в къщи тийнейджър е като зверче в клетка. Един второкласник в къщи губи "огледалото" си в лицето на връстниците и учителите – нещо така важно в периода на съзряване. Изгубва се цялата палитра на "как" се прави и предизвикателството на дискусията по отношение на "какво, ако", за които споменахме по-горе.

Онлайн обучението има своето място, но не във всички специалности и не за всички възрасти. В сегашната ситуация дистанционното образование изигра ролята на "спасителен пояс" в едни бурни води, каквито са пандемичните. Но според мен морето няма да е все бурно и ние ще се върнем към обучение на живо в по-голямата си степен.

Докато учениците в средните и горните класова като че ли приемат с повече радост онлайн обучението, не малко от студентите по време на пандемията се застъпваха за по-бързото възстановяване на присъственото обучение. Има ли съществена разлика между дистанционното обучение в средните и висшите училища?

Разбира се, че има разлика, най-малкото по отношение на техническа обезпеченост. По-вероятно е повечето студенти да разполагат със собствените устройства, докато учениците невинаги имат на разположение собствен компютър. Така че техническата осигуреност е едно от значимите различия. Подготовката на учителите за онлайн преподаване в средните училища е съвсем различна от тази на преподавателите в университети. В никакъв случай не бих искала да слагам всички под един знаменател или да омаловажавам знанията и уменията на някой, защото всяко ниво на образование има своите предизвикателства, но много по-лесно е да се овладее една университетска аудитория онлайн, отколкото група 15-годишни.

Немалко висши училища предлагаха дистанционна форма на обучение и преди пандемията. За нашия университет изобщо нямаше стрес и елемент на спешност, когато Covid-19 пандемията настъпи, защото ВУЗФ разполага с модерна платформа и предлага дистанционно образование за българи и чужденци от много години.

Като цяло всички учихме и научихме много през последната една година. А ученето е хубаво нещо.

Смятате ли, че има разлика в нивото, на което излизат българчетата от гимназиалния период на своето обучение и това, което се изисква като базово ниво за началото на образованието им във ВУЗ?

Знаете ли, за толкова години преподаване, често са ме питали за днешната младеж и винаги е било леко язвително, с очакване да представя някакви негативи. Днешните деца и младежи обаче, са повече от прекрасни! Знаят много и искат да научат още повече, но трябва да им е интересно. Българското дете е много специално – умно по природа, в повечето случаи надраснало възрастта си, закърмено с палитра от вкусове и красиви пейзажи, носещо балканско его и поколенческото наследство на една млада демокрация.

Често са объркани, ненамерили себе си, незнаещи кои са, в какво са добри, къде им е интуицията и какви са им страстите. Няма значение от коя гимназия или училище идват и в кой университет отиват. Нашата задача е да им помогнем да се открият и да се превърнат в най-добрата версия на себе си. На това ги учим и във ВУЗФ, защото ако знаеш кой си, тогава знаеш какво да правиш. Всички ние, а и нашата държава, имаме нужда от хора, които знаят какво да правят.

На много хора у нас се налага да се преквалифицират, за което разчитат на различни курсове. Могат ли те да заменят традиционните форми на образование и съответно придобиване на определени способности?

Ученето през целия живот вече не е само концепция по желание. Отмина времето, когато една професия и две местоработи бяха достатъчни за един живот. Очаква се да сменяме позиции, професии и компании десетки пъти в живота си от тук насетне.

Светът се променя скоростно и ние няма какво друго да направим, освен да се движим с промените, а не срещу тях. Много чуждестранни университети предлагат така наречените executive програми – интензивни 7-10-седмични програми, които позволяват преквалификация и дават висока степен сертификат или диплома. Времето за обучение се скъсява, но интензитетът се повишава.

ВУЗФ също разработи такива курсове и програми с цел повишаване на квалификацията в различни специалности. На 25 март предстои научно-приложната конференция "Повишаване на квалификацията на учителите – проблеми и перспективи”, на която в няколко панела ще се обсъждат състоянието на квалификацията на учителите и възможни решения, ще се представят идеи за внедряване на методологически решения, и ще се обсъдят добри практики. Очакваме тази конференция да послужи като един мост между средното и висшето образование, между училищата и университетите, в името на по-доброто образование днес, а не в далечното бъдеще.

Планира ли ВУЗФ нови образователни инициативи?

Планираме ежегодните ни инициативи, както и нови неща. Вчера обявихме старта на националния конкурс "Млад застраховател". Планираме началото и на "Академия за млади предприемачи", както и на "Академия за финансови анализатори" заедно с най-реномираната финансова-икономическа медия Investor.bg, която празнува 20 години от създаването си.

През февруари се проведе националната конференция за ученици от 11 и 12 клас - "Икономика, образование и психология в условията на пандемия", която даде заявка да се превърне в ежегодна платформа за гласа и мнението на младите.

Можем да се похвалим с наложилия се вече конкурс за студенти "Млад одитор", който тази година става на цели 10 години. "Финансовата академия за ученици" и "Обученията по финансова грамотност", които провеждаме в училищата, са други наши отличителни програми. Следвайки тенденциите и използвайки технологичните ни платформи и възможности, ВУЗФ организира уебинари с водещи български и международни икономисти и експерти. На 14 април предстои уебинар с проф. Колин Крауч, световноизвестен британски социолог и политолог, измислил термина "постдемокрация”.

И това е само малка част от всички образователни проекти, по които работим, вярвайки и носейки отговорността за по-доброто утре.