Д-р Тихомир Мустаков: Да пребъде животът, а не вещите! Това е мисията ми

В работата си възприех принципа на баща ми да лекувам хората, а не болестите, каза за iNews старши-асистентът в детско-юношеския кабинет на Клиниката по алергология и клинична имунология в Александровска болница д-р Мустаков

по статията работи: Ростислава Иванова | 16.03.2016 | 18:03
Д-р Тихомир Мустаков: Да пребъде животът, а не вещите! Това е мисията ми

Доктор Мустаков, имал ли си случай на изпитание – да трябва да вземеш решение, от което зависи живот?

Случвало ми се е и в медицината, и извън нея. Става дума за непосредствена заплаха за живота. Обикновено човек не мисли какво прави в такива моменти, защото няма време. По-скоро действа по интуиция и рефлекс. А иначе си мисля, че всеки от нас непрекъснато взема решения, от които зависи човешки живот – собствения или на някой друг. Например: какво да яде, как да шофира, как да си възпитава децата, как и колко да си върши работата...много, много неща. Но от всяко от тях зависи живот.

Работата с деца е доста трудна. Ваш ли беше този избор или баща ти поиска да продължиш неговия път?

Когато съм бил на 3-4 години, са ме питали какъв искам да стана като порасна…изредили ми разни професии и аз съм казал "Не искам да порасна." …явно съм намерил начина. Нито баща ми, нито майка ми са ме карали да ставам лекар. До 14-та та си година бях твърдо убеден, че ще стана археолог. Но после усетих, че да се занимаваш със живите също е интересно…

Какво знаеш за своя род? Обикновено децата са привързани към бабите и дядовците. Какво си спомняш от това общуване? Родителите ти – да си спомним за тях.

Родителите на баща ми са починали преди да се родя. Не сме се заварили, но споменът за тях ми е предаден с много обич от родителите ми и близките ни. Обичах много да общувам с бащата на майка ми. Той беше гимназиален учител по химия и биология и много интересна личност. Много го обичах и много ми е помогнал да стана това, което съм.

Баща ти беше детски алерголог, проправяше сърцато тази трудна пътека - всеотдайността към децата излизаше извън професионалните отговорности. Какво е за теб този човек?

Ами баща ми. В пълния смисъл на думата. Това, което възхищаваше другите хора у него - у други будеше завист, за нас, семейството му и за мен често беше мъчително, защото го виждахме от другата страна – посивял от умора и прекалена работа…Но за съжаление и аз не съм избягал много от този модел на поведение, явно се унаследява. А всъщност винаги ми е липсвал, все оставаше нещо недоизказано, прекъснато от забързаното ежедневие…но мисля, че с повечето бащи е така. Беше голям Човек. И като всички такива - не се беше озлобил към живота и хората, въпреки всички неволи, които беше преживял.

Наследи кабинета му. И неговия стил на отношение към малкия пациент. Различава ли се лечението, което той предписваше, с това, което ти сега провеждаш? В какво?

Един от принципите, които той следваше беше, че лекува хората, а не болестите. И че предписването на лекарства съвсем не е единственото лечение, което може да приложи лекарят. Аз се опитвам да доразвия това в работата си, да приложа още по-комплексно отношение към пациентите.

На кого си кръстен? Спазваха ли се във вашия дом традициите? Можеш ли да ни разкажеш за един празник в дома ви – как го посрещахте, как го очаквахте, какво се случваше?

Кръстен съм на дядо ми по бащина линия. Той е бил аптекар. Като пример за семеен празник си спомням Никулдените – другият ми дядо беше Николай, брат ми също е Николай. Докато беше жив дядо ми това беше чудесен повод да се съберем семейството и роднините ни… Свиреше се на цитра, пееше се, пиеше се и никой не се напиваше…чудесно беше!

Съвременният специалист има огромни възможности да следи новостите в своята професия. Откъде е твоята информация, полезни ли са медицинските форуми, на които присъстваш?

Определено са полезни! Особено международните. А иначе Интернет вече ни залива с информация, но тези форуми поддържат живия контакт с хората, който е безценен.

Когато си лектор  какво се стремиш да покажеш със своята презентация?

При всички случаи се стремя да представя най-новото, което съм успял да науча по темата и да дам различни гледни точки. Всъщност не просто да дам информация, а да накарам аудиторията ми да се замисли по темата, което ми се струва дори по-полезно.

Имаш много публикации в медиите. Това е особен вид дейност, защото професионалният, авторитетният поглед към  алергиите означава профилактика. Много родители се информират и предприемат действия след подобни публикации. За съжаление и чрез форуми като бг.мама. Как се овладяват родителските настроения, които не приемат изискванията на медицинската наука? И още един акцент: антиваксналните настроения и у нас са препятствие за осигуряване на добро детско здраве. Какво трябва да знае родител, на когото предстои да ваксинира детето си със задължителните ваксини и смята, че ваксините непременно ще отключат тежка болест?

Наистина мисля, че лекарят трябва да бъде и общественик. Не мисля, че овладявам родителските настроения…по-скоро се опитвам да вникна в тях. Това, което виждам обикновено е, че хората са изпълнени с всякакви страхове, в голямата си част - нямащи много общо с реалните им здравословни проблеми. Но за това не са виновни хората, по-скоро медиите, форумите и всякакви средства за масова манипулация.

За съжаление достъпът до проверена информация не е много лесен и за лекарите, и за пациентите. Що се отнася до ваксините, мисля, че те са едно от най-големите постижения на човечеството като принцип на лечение. Но като всяко нещо, прилагано масово, крият риск от неподходящо приложение. И затова мисля, че наборът ваксини и времето на поставянето им, трябва да бъде максимално индивидуализиран според конкретното дете.

Достатъчно ли са у нас подготвените специалисти в областта на алергологията – в София и страната, за да поемат потока от алергично болни?

Достатъчно са. И мисля, че сме страна с много по-добро алергологично обслужване в сравнение с много други.

Пред кабинета ти в Центъра по алергология винаги има нашествие на деца – кихат, кашлят, плачат, смеят се...На този фон трябва да се съсредоточиш. Същото е и пред кабинета, наследен от баща ти. Това е огромно напрежение, но не съм те видяла напрегнат или намусен. Въпрос на характер или изработено поведение?

Може би и на двете. По принцип не ми е приятно да се сърдя, с всичките му нюанси. А си обичам и работата, и пациентите, така че дори и да има някакъв проблем, се опитвам да го реша и да остане в миналото. Мисля, че лекарят не може да си позволи да изглежда ядосан или нервен. Как ще успее да вдъхне увереност на хората, които са дошли да им помогне?

Чувството ти за хумор присъства и когато преглеждаш едно уплашено дете. Успяваш да отклониш вниманието му от страха и болестта. Като магьосник си! Ти как се чувстваш, когато  след потока от сълзи болното дете ти се усмихне?

Благословен! Децата са много чисти същества, затова наистина човек трябва да се бори за тяхната усмивка. И по-скоро да се учи от тях, отколкото да ги поучава…Децата са много мъдри.

Усмихнат си. Не е твърде обичайно за лекар...Усмивката от семейството ли е "наследство”?

Така си е…май наистина ни е фамилна черта. Майка ми работеше в едно от най-кошмарните отделения – Централна реанимация и въпреки това все си пееше в къщи… Докато не почина баща ми. Много е хубаво, когато си усмихнат вътре в себе си, за всички е по-добре.

Сега за твоите деца. Колко са, на кого са кръстени, ядосват ли те, с какво те радват?

Имам голяма дъщеря на 22 от първия ми брак, кръстена на майка ми. Дипломира се с отличие в Уестминстър -журналистика. Сега започва да се бори самостоятелно с живота. Дано да има късмет и здраве да си намери истинското щастие! Имам и син – Петър, кръстен е на тъст ми. Той много ни ощастливи и подмлади – и нас със жена ми като родители, и въобще двете фамилии. Той още е начинаещ в живота, но дотук добре се справя. Много е чаровен! Чудесно нещо са децата, да са живи и здрави!

Ти си от мъжете, които погледнаха към "втория шанс”. Сега щастлив ли си?

Да, щастлив съм! Ако човек не успее и при втория шанс да е щастлив, значи не е заслужавал и първия… Така че наистина това е определението, което мога да си дам сега – щастливец!

Ако все пак ти е останало малко свободно време, с какво го населяваш? Четеш ли книги или само специализирана литература? Ходиш ли на театър, на концерт...?

Нямам много свободно време, но непрекъснато гледам да си открадна мъничко. Много обичам и театър, и книги, и концерти, и филми, и спорт и пътувания. Всъщност тези неща правят човека това, което е. Професията не е всичко.

Срещаш ли се приятели? Кои са те? Какво ти дават тези срещи?

Приятелите ми не са много – тези от детството и с някои се срещнахме по пътя. Не всички са наблизо, не всички са живи, но всичките са ми в сърцето! И така си живея с тях…нося си ги в мен.

Пътуваш ли? Сигурно в командировки? Освен тях?

Много пътувам. При всяка възможност! Нали "човекът бил човек, когато е на път". Дълго време съчетавах служебните пътувания с почивка, но сега се опитвам да ги разделя - така ми се струва по-истинско. Но всяко пътуване е ценно, особено с добра компания! Хората трябва да пътуват, да се срещат със себеподобни.

Брат ти завърши НАТФИЗ - специалност "Анимация” и отиде в Лондон. Тъгуваш ли от тази раздяла? Или я приемаш, защото той там е добре, реализира се? А щом близкият човек е добре, приемаме избрания от него път, оправдаваме раздялата.

Така е. Той е много способен и работлив и мисля, че там се реализира по-добре от тук. Моля се и да е здрав и щастлив, защото едно от наследствата ни, оставени от семейството ни, е това, че се обичаме с него.

Кое кътче у нас или където и да е някъде по земното кълбо те възхищава, примамва, успокоява? Какво означават спомените за теб?

Не мога да ги изброя! Но все пак повечето са в планините. Дават някакво вълшебно чувство за свобода и чистота. Зашеметително е!

Личностите, които си срещнал по пътя си като професионалист и човек. И защо в сърцето ти има място за тях?

Освен семейството ми, това са учителите във всичките ми възрасти, приятелите на родителите ми, треньорите ми. Всеки от тях е направил щрих, за да се получи нещото, което съм сега - едно щастливо нещо.

Ценностите кои са според теб? У нас има ли ги или са просто мечта?

Има ги, но са под "санитарния минимум". Може би добротата и любовта. Но се иска кураж, за да ги практикува човек.

Детайл от природата, който предизвиква чувствата ти - природен феномен, скали, езеро...?

Различните детайли предизвикват различни чувства. Много ме запленява тихата вода, заобиколена от есенни дървета.

От какво се страхуваш?

От алчността, простащината и злобата.

Твоите разочарования?

Навремето често ми се случваше да се разочаровам. После помъдрях и установих, че разочарованието се дължи на неправилна предварителна оценка или очаквания от страна на разочарования. Тогава престанах да се разочаровам.

Разкажи нещо с присъщото ти чувство за хумор, за да си кажем довиждане с настроение. Така ни е необходимо в този наш живот - шарен и неопределен, несигурен и напрегнат.

Както е казал песимистът: "От това по-зле не може!", а оптимистът казал: "А-а-а, може, може…"

Мисля, че трябва да се опитваме да бъдем по-човеци, да можем повече и да искаме по-малко, да даваме живот, а не да взимаме. Според мен това е мисията ни: Да пребъде животът, а не вещите!

 

Визитка

Д-р Тихомир Мустаков е специалист - алерголог от 2000 г.

Роден е в София през 1965 г. в семейство на лекари. Завършва Националната природоматематическа гимназия с профил "Биология" (1982); медицина в Медицинска академия - София (1988); специализация по детски болести от Научен Институт по педиатрия (1998); специализация по алергология от Александровска болница в София(2000); обучение по алергология в Университетска болница Грьонинген, Холандия (1994-95); специалност по детски болести (1997); работил е като педиатър в Самоков и София; от 1992 г. до момента работи в УМБАЛ "Александровска" в Клиника по алергология и клинична имунология, старши асистент, детско-юношески кабинет; членува в Български лекарски съюз, Научно дружество по алергология и клинична имунология, Асоциация "Астма”, Европейска Академия по Алергология и Клинична Имунология (от 1993); председател е на Българо-Холандска Алумни Асоциация.

 


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Денят започва сутрешен блок с...
  • 09:00 По света и у нас
  • 09:05 100% будни
  • 11:00 Култура.БГ
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:35 Новини на турски език
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • Сега "Трансформърс: Рескю Ботс"
  • 06:30 "Лице в лице" /п./
  • 07:00 "Тази сутрин"
  • 09:30 "Преди обед"
  • 12:00 bTV Новините
  • 12:30 "Шоуто на Николаос Цитиридис" /п./
  • 13:30 "Навсякъде ти"
  • 15:00 Премиера: "Истинска любов"
  • Сега Военни престъпления /п/
  • 06:30 Здравей, България
  • 09:30 На кафе
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 Госпожа Фазилет и нейните дъщери
  • 13:30 Остани с мен (премиера)
  • 15:00 Черна роза (премиера)
  • 16:00 Новините на NOVA
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета