Евгений Кънев: Няма силни гласове в медиите, които да покажат абсурдите на ГЕРБ

"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист.

"Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност", която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за медиите са предимно свързани с насилието, битовите проблеми и скандалите, които денонощно се генерират в публичното пространство. В следствие на това се получава насаждане на страхове и чувство за отчаяние и безперспективност у гражданите. Тоест, че нищо не може да се промени.

Всичко това с пошъл език и през говорителите, и през канените гости, все преносители на това вулгарно отношение към живота на българите. Най-вече медиите се занимават с говорите на чалгаризацията на обществото и техните председатели на партии. Всичко това ни води на мисълта, че въпреки че България е в ЕС от много години, европейският дневен ред на медиите стои далеч от Европа във всяко отношение, дори по културни теми. Всичко това създава тази "интерсубективна реалност". Общият знаменател на всички тези процеси насажда у гражданите общото чувство на безпътица и безнадеждност."

Тезата: ГЕРБ не искаха правителство и интерсубективната реалност

"Да си припомним, когато ГЕРБ беше първа политическа сила и имаше голямо желание за кабинет, представи кабинет начело с Габровски, който включваше наистина експертни фигури, които бяха, общо взето, приемливи, т.е. имаше видно желание да бъдат припознати от по-широк кръг граждани и депутати, за да се получи това управление. След това, когато не успяха при първия тур на предишните избори, направиха всичко възможно, дори влязоха в преговори по време на първия мандат с "Промяната" при какви условия те биха ги подкрепили.

Сега реално преговори нямаше, освен едни срещи в началото и представяне на кабинет със сравнително компрометирани министри, които бяха в кабинета Борисов по време на протестите 2020. В случая интерсубективната реалност се диктува от начина на поднасяне на публичната информация и отразяването гледните точки на определени хора и неотразяването на други важни гледни точки на други хора. Или по-лошо – изкривено отразяване. Например, Борисов като започне да говори, всичко се предава на живо или се преразказва, за хората от партията му и от ДПС – също. Докато на опозицията се дават изрезки или техни изказвания в най-несъществената им част. Ето така се моделира реалността. 

Представете си да бяха казали медиите истината – защо се стигна до тези избори – защото Борисов отказа да подкрепи ротацията и беше сигурен, че ще състави правителство, а сега моли отново "Промяната" като виновна за това, че няма сега правителство, въпреки че той не се съгласи на техните условия предния път. Но това не става ясно за масовата публика. Когато Денков обясняваше в парламента защо си подава оставката, колко медии отразиха наистина подробно неговото изказване, в което той обясни защо няма ротация."

Как се изопачава информацията

"На един се дават 10 секунди да каже нещо, а след него 10 човека от другата страна с всякакви голи твърдения, обвинения и обиди бива затапван. Ако някой си играе да премери времето, което е дадено в медиите на ГЕРБ и ДПС спрямо останалите партии, ще се види много ясно. Президентството също има специално време в медиите, защото за първи път откак започна преходът, вицепрезидентът почти няма ден, в който да не се е изказала по някакъв политически въпрос. Какъв ранг и правомощия има вицепрезидентът, та да му се дават такива предимства пред всички други? Друг пример, когато беше правителството на "Промяната" в "сглобката", ние получавахме информация за това какво тя прави изцяло през устата на уж нейните партньори – ГЕРБ и Пеевски, който се изявяваше като говорител. Но Пеевски никога не се изказа ласкаво за правителството Денков – Габриел, а денонощно критикуваше и го наричаше провалено правителство. Обърнете внимание сега в момента колко пъти медиите се занимават със служебния кабинет на Главчев. Колко пъти са анализирали дейността му, нещо повече дори вчера не се посвениха да пресъздават отчета на хвалби на служебния кабинет."

Регулаторите и контролът

"Всичко това е, защото медиите се контролират от тези регулатори, които Борисов и ДПС не пожелаха да сменят. КЗК на практика контролира медиите през това кой може да влезе или излезе от пазара. Знаем колко проблеми имаше една шведска група, която притежаваше Нова телевизия, докато не ги принудиха да продадат телевизията на определен играч. Комисията за регулиране на съобщенията пък е тази, която дава лицензиите като основните телевизии имат и телеоператори, които реално работят с лицензии. Може лесно да се провери каква е цената на лицензията в България и каква е в Гърция. Имате СЕМ – пет души, от които двама са от квотата на президента и един на ГЕРБ, който винаги гласува по "евроатлантически" с тези на президента, а не с другите двама представители. Така се брани определен начин на говорене. Да не говорим за "всички гледни" точки, които по-скоро замъгляват представите на гражданите, защото говорителите говорят в повечето случаи небивалици. По този начин, през така изградената интерсубективна реалност хората решават, че всички са маскари, и се отказват да гласуват."

Тезата: "Промяната" са проруски проект

"На фона на това, че денонощно най-големите медии в цяла Европа пишат кои са водещите лица на мафията в България, явно трябва да се намери някакъв сюжет, който да възкреси евроатлантизма на тези именно лица, които биват свързани в Европа с нашата мафия. Първо, сюжетът беше колко са "леви" "Промяната" и той се лансираше не само от ГЕРБ, но и от свързани с тях партии и говорители. После, бяха агенти на Американското посолство. На практика няма партия, която да не е използвала в своята палитра черни краски срещу "Промяната". Това всъщност показва генезисът на тези партии, че те се борят срещу "промяната" и това е един от най-големите маркери, че нямат сериозна програма за справяне с корупцията в страната и за съдебната реформа.

Отчаяно звучи акцентирането, че едва ли не "Промяната" помагали на Русия и това личи през примера с дерогацията. Ако бяхме спрели веднага руския нефт, това щеше да доведе до много сериозни сътресения на пазара, защото няма откъде да се вземат алтернативни доставки толкова бързо. Нито по суша, нито по море, защото трябва да се мине през Босфора, където има сериозни ограничения. Просто трябваше да се даде време да се организират алтернативни доставки на неруски петрол, за да не стане голяма инфлацията, но гражданите, като не разбират всичко това и не им е обяснено коректно, вярват на тезите на ГЕРБ. Да, може би трябваше да бъде по-къс периодът на дерогацията, но да се твърди, че поради този факт "Промяната" са агенти на Русия, това е нелепо. 

А именно тези "евроатлантици" с тезите, че "Промяната" дала на Путин много пари, те на практика направиха така, че "Лукойл" 15-20 години да не внесе една стотинка данък печалба в бюджета. На всичкото отгоре построиха и "Турски поток". Това си е истински пример за фалшив евроатлантизъм. Крадецът вика дръжте крадеца. На всичкото отгоре Борисов слага Теменужка Петкова в проектоправителството си на същата позиция, на която тя беше, когато се построи "Турски поток" и се загуби Пътната карта. Това какво е? Имал ли е наистина Борисов намерение това правителство да мине? Това е интерсубективна реалност – когато от медиите се приемат като нормални разни съждения на ГЕРБ, че загубата на Пътната карта на "Турски поток" не е важен проблем, за Рая Назарян пък не са важни санкциите "Магнитски". Всъщност би трябвало за такива изказвания да бъдат осмивани, но на хората никой не и обяснява важността на Пътната карта или санкциите "Магнитски" и т.н. В коя национална медия беше разказана подробно историята на "Турски поток" – колко жертви има при построяването му, колко струва на бюджета ни, кой го построи, от коя страна дойдоха работниците, откъде се появи джипът на пиар Севи? Тези въпроси не се обсъждат по никоя медия и е нормално хората не знаят и да си казват – голяма работа и хваща декиш, че сме направили суперпоток, от който печелим."

Кой е разказът, който трябва да получи българското общество

"Българското общество трябва да си отговори на няколко много прости въпроса. Докъде доведе управлението на ГЕРБ 12 години – последни по доходи и първи по корупция? Второ – нека видят България какъв растеж има на икономиката и какъв ръст на доходите – един от най-високите в Европа ръст. Всичко това се случи само за три години. Освен това 12 години ГЕРБ се мъчат да вкарат България в Шенген и се тупат в гърдите, че от 11 години сме били уж готови, но все някак не влизаме. Тук сега за едно правителство за шест месеца влязохме, макар и не изцяло. Такива абсурди ражда нашата интерсубективна реалност, произведена с голяма помощ на медиите. 

Няма силни гласове в медиите, които да покажат абсурдите на ГЕРБ през статистка и конкретни данни, а те пускат само някакви гласове, които са думи, думи... На кого да вярваме, на статистиката, на НСИ или на разни празни думи за апокалипсиси и дефицити? Истината през числата е, че България през последните три години качва рязко растежа и доходите си и вече не сме в групата на изоставащите страни, че нямаме никакъв проблем с външните дългове и макроикономическото управление на страната. Ето така у нас всичко се обръща в изкривена реалност и обърнати факти, а хората не са научени, че трябва да се проверяват фактите, затова вярват на тези говорители."