Сблъсъкът на цивилизациите

Автор: Гидиън Рахман, "Файненшъл таймс"

Откакто покойният Самюел Хънтингтън предсказа, че в международната политика ще доминира "сблъсъкът на цивилизациите", неговата теория, изложена за пръв път през 1993 г, намери страстни поддръжници в редиците на войнстващия ислям. Терористите, които извършиха масово клане в Париж, са част от движение, смятащо, че ислямът и Западът водят неизбежна смъртоносна битка.

Водещите западни политици обаче почти винаги са отхвърляли анализите на Хънтингтън. Дори бившият президент на САЩ Джордж Буш заяви: "Няма никакъв сблъсък на цивилизациите". Ежедневният живот в мултикултурните западни страни, където живеят многобройни мюсюлмански малцинства, постоянно опровергават идеята, че различни религии и култури не могат да съществуват заедно и да си взаимодействат.

След парижките атаки тази основополагаща идея се нуждае от потвърждение. Въпреки това, необходимото препотвърждаване на либералните ценности не трябва да пречи на здравословното признание за съществуването на някои злокачествени световни тенденции. Фактът си е факт: безкомпромисният ислямизъм е в подем, включително в такива страни като Турция, Малайзия и Бангладеш, които преди се смятаха за образец на съвременни мюсюлмански общества. В същото време антимюсюлманските предразсъдъци навлизат стабилно в политическия мейнстрийм на САЩ, Европа и Индия.

В съвкупност тези събития намаляват пространството за тези, които се противопоставят на концепцията за "сблъсъка на цивилизациите".

Терористичните атентати, подобни на тези, които бяха извършени в Париж, съдействат за нагнетяване на напрежението между мюсюлмани и немюсюлмани. Но днес действат и по-дълговременни тенденции, съдействащи за радикализацията. Едно от най-лошите им проявления са действията на държавите от Персийския залив, по-конкретно Саудитска Арабия, които с парите от петрола разпространяват нетърпими форми на исляма в целия мюсюлмански свят.

Последиците днес са все по-забележими в Югоизточна Азия, на Индийския субконтинент, в Африка и Европа. Малайзия отдавна е давана за пример като успешна, процъфтяваща и мултикултурна нация, където живеят мюсюлманското мнозинство от малайци и голямо етническо малцинство китайци.

Но времената се менят. Бившият външен министър на Сингапур Билахари Каусикан отбелязва, че в Малайзия политическото и социално пространство за немюсюлмани се стеснява. Той добавя: "Арабското влияние от Близкия изток вече няколко десетилетия устойчиво отслабва и подкопава малайския вариант на исляма... подменяйки го с по-строга и ограничаваща интерпретация". Корупционният скандал, отслабващ правителството на премиера Наджиб Разак, усили напрежението между отделните общности, тъй като малайзийското правителство днес се обръща към мюсюлманската идентичност в опит да получи обществена подкрепа. Един младши министър дори неотдавна обвини опозицията, че е свързана със световния еврейски заговор против Малайзия.

В Бангладеш, която е мюсюлманска държава със светска конституция, радикалните ислямисти през миналата година извършиха убийства на интелектуалци, блогъри и издатели. Увеличава се броят на нападенията срещу християни, индуси и мюсюлмани шиити. Тези престъпления се извършват от "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Но както и в Малайзия, и там усилването на радикалния ислям става със съдействието на страните от Персийския залив, които финансират образованието и действат чрез трудовите мигранти.

За мнозина на Запад Турция отдавна е нагледен образец за мюсюлманска страна, където напълно успешно действа светската демокрация. Но по време на управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган религията започна да играе много по-забележима роля в политиката на страната и в нейното самосъзнание. Списание "Икономист" и други издания наричат Ердоган "мек ислямист". Тогава той каза: "Хората от Запада изглеждат приятели, но те ни желаят смъртта. На тях им харесва да гледат, как умират нашите деца".

Индийският премиер Нарендра Моди не произнася подобни подстрекаващи речи за мюсюлманите, но той отдавна е обвиняван в търпимо отношение към антимюсюлманските предразсъдъци и насилие. През първите месеци на своя престой на премиерския пост Моди успокои някои свои критици, започвайки икономически реформи. Но през последните месеци членовете на неговата индуистка партия усилват религиозната и антимюсюлманска риторика. Те също така линчуваха един мюсюлманин, обвинявайки го, че е ял говеждо. Тази новина обиколи всички вестници в страната.

В Европа миграционната криза още преди парижките нападения съдейства за усилването на антимюсюлманските партии и обществени движения. Антимюсюлманската риторика се усилва в САЩ, превръщайки се в обичайно явление сред републиканските претенденти. Бен Карсън, водещият кандидат на републиканците, според повечето допитвания, заяви, че не трябва да се позволява на нито един неамериканец да стане президент. Доналд Тръмп заяви, че ще депортира всички сирийски мигранти, пристигнали в САЩ.

Сливането на тези тенденции и събития в Северна Америка, Европа, в Близкия изток и в Азия подхранват идеите за сблъсък на цивилизациите. Но реалността се състои в това, че мюсюлманският и немюсюлманският светове са тясно преплетени на нашата планета. Мултикултурализмът не е наивна либерална мечта, това е реалност, която обаче трябва да бъде принудена да работи. Единствената му алтернатива е насилие, смърт и мъка./ БГНЕС