ЕК казва, че в България взимаме повече пари, отколкото заслужаваме

Номинален разход за труд за единица продукция, дълг на частния сектор, баланс по текущата сметка и международна инвестиционна позиция като процент от БВП – по тези макроикономически показатели България има проблеми, показва доклада за ранно предупреждение на Европейската комисия.

Докладът на ЕК е първоначална оценка за развитието на набор от 10 макроикономически показатели за всички държави-членки на ЕС. За всеки един от показателите е изчислен праг, на чието надвишаване се обръща внимание. Използваните индикатори са построени на базата на осреднени стойности за 3 или 5 годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие.

В заключенията на доклада на Брюксел са посочени 12 държави, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено, между които и България. Извън Доклада на ЕК за ранно предупреждение остават Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане и срещу които не може да бъде задействана Процедура при прекомерен дисбаланс.

Номинален разход за труд за единица продукция

Динамиката на номиналните разходи за труд за единица продукция у нас през 2010 г. надхвърля прага от 12%, поставен от ЕК, което основно се дължи на сравнително високите стойности на изменение на индикатора в периода 2007-2009 година.

В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. Прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда - с други думи по-голямо заплащане, отколкото производителност. В допълнение към икономически обусловените, редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд. Пример в това отношение се явява ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи и което оказваше пряко и косвено въздействие върху средните доходи в страната.

Дълг на частния сектор

Индикаторът за задлъжнялост включва в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата - както към финансови институции и помежду си, така и към чужди субекти, между които са компании-майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната.

Съотношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169% и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160%. През 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения – на банки към банки-майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения.

Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74,2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70,5%.

Трябва да се има предвид и нарастването на спестяванията на частния сектор, което ще спомогне тази тенденция да продължи поне в краткосрочен план. В резултат може да се заключи, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г., като не може да се изключи възможността то вече да се намира под максимално допустимата си стойност.

Баланс по текущата сметка

Индикаторът за баланс по текущата сметка показва, че през 2010 г. България не покрива необходимия праг от дефицит под -4% от БВП. Анализът отразява периода 2008-2010 и отбелязва високите дефицити през 2008 и 2009 г., които бяха съответно -23,1 и -8,9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка беше едва -1,3%. Високите дефицити се дължаха на големите чуждестранни финансови потоци (ПЧИ), които постъпиха в българската икономика, преди започването на световната финансова и икономическа криза.

Корекцията в текущата сметка доведе до нисък дефицит от -1,3% от БВП за 2010 г., а през 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1,8% от БВП. Според оценки на Министерството на финансите, а и на международни институции, в средносрочен период се очаква България да не надхвърля заложения праг за дефицит по текущата сметка.

Международна инвестиционна позиция като процент от БВП

Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от -35% от БВП се дължи на значителният чуждестранен поток на капитал под формата на ПЧИ и на финансиране на местната банкова система от чужди банки-майки, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. Икономики, които са в процес на конвергенция, каквато е България, са атрактивни по отношение на чуждестранни финансови потоци, тъй като нормата на възвръщаемост на капитала е по-висока в сравнение със "старите” държави от ЕС. По прогнозни оценки до 2013 г. дефицита по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта.