Загадките на Кайлаш: Тибетската планина на Боговете отнема младостта за часове

Eдна от най-загадъчните и пълна с аномалии планини е планината Кайлаш, която се намира в Тибет. Свещеният връх е не само забулен в сребристи облаци, но и покрита с пелена от неразгадани мистерии.

Планината, наричана "Пътят към небето", едно от най-енергийните места на света. Стълбата, която свързва небето и земята, обителта на Шива или просто Центърът на света - това са все имена на най-загадъчната планина Кайлаш, разположена в тибетската провинция Нгари, Западен Тибет в Китай. От векове поклонници, изследователи и просто любители пътешественици се отправят към примамливата планина, която се простира успоредно на известните Хималаи. Само един човек успява да достигне върха ѝ преди няколко века.

"Телеграф" разказва защо Кайлаш отказва да се подчини на хората и какви тайни крие нейният заснежен връх.

Ориентация към четирите посоки на света

Кайлаш е един от върховете в планинската система Гандисъшан, разположена в южната част на Тибетското плато. Тази планина се смята за най-високата в своя район, като според някои източници достига височина от 6638 метра надморска височина. Кайлаш лесно може да се разпознае сред другите планини: тетраедричната му пирамидална форма пресича страните на четирите основни реки на Тибет, Индия и Непал: Брахмапутра на изток, Инд на север, Сутледж на запад и Карнали (приток на Ганг) на юг. Кайлаш е покрит със сняг, а върхът му почти винаги е забулен в облаци.

Кога Кайлаш се е появил на Земята, не е известно. Изследователите предполагат, че Тибетското плато се е образувало преди около 5 млн. години, но за възрастта на самата планина не са сигурни. Неуспешните опити за изкачване на върха не позволяват да се изследва обстойно планината. Неблагоприятното време, височинната болест, честото отклоняване в грешна посока и подвеждащите пътеки са само част от препятствията, с които се сблъскват най-смелите алпинисти.

Недалеч от тетраедърната пирамида се намират две езера - Манасаровар и Ракшастал. Всяко от тях крие свои собствени тайни. Така например водата в първото се смята за свещена. Хората се опитват да се изкъпят в Манасаровар, защото според легендите тази процедура прочиства ума и избавя от греховете. Второто езеро хората се стремят да избягват. Монасите вярват, че солената вода в Ракшастал е прокълната, а бурите, които постоянно бушуват над него, говорят сами за себе си.

Самият район край Кайлаш е аномална магнитна зона, чието влияние се забелязва върху механичните устройства и метаболитните процеси на организма, но това не е всичко...

Божествените тайни на Кайлаш

От древни времена върхът се смята за свещен. Той е криел много мистерии и не се е подчинявал на хорското любопитство. Според будистките писания само един-единствен тибетски монах през XI в. успял да се изкачи до горе.

От хиляди години хората от близките страни вярват, че тази пирамидална планина е любимото място на Шива, и затова се стремят да я видят поне веднъж в живота си. Търсачи на истината прекарват много години в подножието на Кайлаш, молейки се, медитирайки и пречиствайки кармата си.

И тъй като е невъзможно да се изкачиш на върха на планината, хората са измислили специална традиция за обхождане на Кайлаш. Вярва се, че този, който направи "кора" (52 км обиколка около светилището по посока на часовниковата стрелка - бел. ред.), се пречиства от всички грехове и душата му намира спасение и покой във всички светове.

Будистите благочестиво вярват, че четирите пирамидални склона на Кайлаш са обърнати към четирите посоки на света, което го прави олицетворение на съвършенството. Мнозина са убедени, че върхът на планината е подобен на портата към рая.

Около тибетската скала има няколко будистки храма, в които редовно се отбиват поклонници. Те са построени на определени места на силата, където някога са медитирали Великите учители. Върху някои камъни все още има отпечатъци от стъпалата и дланите на онези, които преди няколко века са търсили своя духовен път, давайки стимул да се следва техният пример.

За пътешествениците не съществуват бариерите на стотиците километри, лошото време и всякакви други фактори. Те спокойно обикалят Кайлаш, наслаждавайки се на забележителната тишина, която цари около него. Всеки от тях отбелязва невероятна лекота в ума и тялото след края на маршрута.

Историята помни такива случаи, когато хора, в чието сърце се е натрупвала негативна енергия, са остарявали след края на 12-часовия похода: мъжете си пускали седмична брада, а жените са се сдобивали с бръчки.

Много космолози също така посочват, че тази свещена планина е центърът на света. Според различни изследвания Стоунхендж се намира на 6666 км, точно колкото Северния полюс, а Южният полюс е два пъти по-далеч от Северния (13332 км).

Кайлаш привлича най-много туристи от април до средата на юни, когато дъждовните дни са най-малко, писа woman.bg. Въпреки това да видиш със собствените си очи заснежения връх на божествената планина по всяко време на годината се смята за голямо щастие, спиращо дъха.

Може би някой ден ще успеем да научим малко повече за Кайлаш, но засега той остава на милостта на боговете.