Разделно събиране на отпадъци - само ако общините са активни

От econ.bg алармираха за ситуацията, в която е поставен бизнесът от 1 януари с влизането в сила на допълнение в чл. 33, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), с което започва въвеждането на задължително разделно събиране на отпадъците от хартия, пластмаса, стъкло и метал. Задължението се въвежда за всички търговски, производствени, стопански и административни обекти в страната.

На практика обаче бизнесът не знае, а няма и информационна кампания.

Няма обаче яснота по въпроса за условията, сроковете и финансовата стойност на новите изисквания, които в голяма степен се продуцират от разминаването между закона и наличните и публикувани общински наредби и указания. В закона разделното събиране е записано като задължение, в указанията на сайта на МОСВ, както и от разясненията, дадени от пресцентъра на министерството, задължението е в сила само от момента, в който съответната община въведе разделно събиране на отпадъци от домакинствата.

Все още в редакцията на econ.bg очакваме коментар от Столична община за това дали и как ще се отрази сключването на договор с Организация за оползотворяване на отпадъци на таксата смет, която всички фирми плащат.

И докато очакваме отговор, зададохме три въпроса на Евгения Ташева, координатор Нулеви отпадъци в "За земята" по темата:

1. Как оценявате Закона за управление на отпадъците и разделното събиране за частни фирми?

- В разделното събиране на минимум хартия, картон, стъкло, пластмаси и метали от търговски, производствени, стопански и административни обекти има огромен смисъл, тъй като, в сравнение с домакинствата, тези източници образуват значително по-хомогенни и по-чисти потоци отпадъци, повечето от които са потенциални вторични суровини.

Задълженията за организиране на разделното събиране падат основно върху кметовете на общините. Преди търговските и др. стопански обекти да могат да приложат изискването за разделно събиране, обаче, е необходимо общината, в която се намират, да е приела общинска наредба, с която се уреждат условията за разделно събиране в населеното място, както и кметът да е подписал договор с лицензирана организация или фирма, с който се обезпечава разделното събиране на територията на общината.

Излиза, че изпълнението на тези задължения е изцяло подчинено на активността на общините в определянето на конкретните начини, по които да се извършва разделното събиране в населеното място, заложени в съответните общински наредби.

2. На практика ще работи ли изискването от ЗУО за разделно събиране от бизнеса?

- Проверка на уебсайта на Столичен общински съвет показва, че според работния график на СОС за 2013 г., Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община няма да е факт преди края на 2013 г. Отговорната за подготвянето на наредбата дирекция "Управление на отпадъците" към Столична община има краен срок за подготовка на проекта 31 декември 2013. Срокът за разглеждане на внесения проект на наредбата от СОС е още по-далечен - 13 юли 2014 г.

Излиза, че за фирмите на територията на Столична община остава да изпълняват действащата наредба, според която техните задължения са да сключат договор с организация по оползотворяване и да събират разделно "рециклируеми отпадъци и опаковки". През 2012 г обаче, системата от цветни контейнери на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки не обслужва една трета от жителите на София. Доколкото не е публично обявено какви ще са условията на новите договори на Столична община с организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, тази неизвестност допълнително затруднява изпълнението на изискванията на ЗУО от фирмите.

3. Как изглежда една действаща система за разделно събиране от бизнеса?

- Всеки, който плаща местни данъци и такси е в правото си да знае за какво се харчат средствата, които общината събира. В случая на София, въпреки че все още бизнесът "субсидира" домакинствата поради по-високата такса "битови отпадъци", която заплаща, фирмите имат едно огромно предимство пред гражданите: възможността да договарят пряко сметоизвозването на смесени битови отпадъци с лицензирани фирми. Това позволява на бизнеса ясно да отчита разходите си за сметосъбиране, тъй като те са пряко обвързани с количеството и честотата на извозване.

Същият принцип е приложим и при разделното събиране, с разликата, че в много страни от ЕС, вторичните суровини, събрани от източника, не се таксуват, тъй като те представляват ценен ресурс сами по себе си. Очевидно, когато става дума за множество разпилени търговски обекти с пренебрежими количества рециклируеми материали, разходите по събирането ще надвишават приходите от суровините.

За целта е необходимо внедряването на стройна, добре оповестена и работеща система за събиране, която да намали до минимум разходите за транспорт, като оптимизира маршрутите и времето за събиране на разделените отпадъци от съответните обекти. Дали това ще се прави в цветни чували или специални контейнери е без голямо значение.

По много страни в света, включително и в България, съществува и още една добре установена практика: т.нар. "клошари" събират като по график вторичните суровини от магазини. Макар и оставени извън системата, тези хора улесняват функционирането й - като предотвратяват препълването на обществените контейнери с кашони и други опаковки от магазините - често срещана гледка в центъра на София.

Внедряването на неофициалните събирачи на вторични суровини в официалната система за сметосъбиране вече се прави по много места в света, където още повече хора изкарват прехраната си чрез разделяне и подготовка за рециклиране на вторични суровини. Но това е ход, който изисква смелост и дългосрочна управленска визия.