Днешният ден в Северното полукълбо на нашата планета беше по-особен. Освен че на отделни места по света той се отбелязва буквално като най-топлия и слънчев (ние очевидно не бяхме такова "отделно" място), според обсерваторията на Военноморския флот на САЩ в 17 часа днес Земята е преминала през афелия на своята орбита.
Точката на афелия представлява най-голямото разстояние между Земята и Слънцето. Колкото и да е странно, с отдалечаването от Слънцето голяма част от планетата получава повече топлинна и светлинна енергия от Слънцето. Точно затова афелият се пада в средата на лятото.
Според изчисленията на изследователите сега нашата планета е "избягала" на 152 милиона километра от нашата звезда, което е с 2,5 милиона километра по-далече от обикновено. Всъщност орбитата на нашата планета не се явява идеален кръг, а представлява елипса – най-близката точка се пада през зимата, а най-далечната – през лятото.
Разликата в разстоянията между най-близката и най-далечната точка на орбитата без малко е 5 милиона километра, или 3,3% от разстоянието между Земята и Слънцето. Това разстояние означава, че в най-близката си точка до Слънцето Земята получава със 7% по-малко топлина, отколкото в най-далечната.
Интересно, но факт: върху количеството топлина, получавана от нашата звезда, влияе не само отдалечението на планетата ни от светилото, но и ъгълът на наклона на земната ос спрямо еклиптиката, който, както е известно, е 23,45%. Именно този ъгъл влияе на сегашната сезонност, както и на различната продължителност на деня и нощта лете и зиме.
В зависимост от конкретната година датата на афелия може да варира от 2 до 5 юли. Тогава датите на перихелия – най-близката до Слънцето точка, може да варират от 1 до 5 януари.