В опита си да избягаме от родното място, да стигнем до столицата, да изличим акцента си, да живеем и мислим модерно, може би някъде оставяме на заден план родовата памет.
Сещаме се за предците си, само ако можем да се похвалим, че имат много далечна родствена връзка с Левски, Ботев или Христо Стоичков.
Историята, която тече в нашите вени, в повечето случаи е само смътен образ от пожълтени снимки, които си остават затворени в някоя кутия от бонбони, или в най-добрия случай – в тежък албум с подвързия, сбутан в дъното на най-рядко отваряния шкаф.
Има семейства обаче, които осъзнават смисъла и значението на това да помнят откъде произлизат.
Фамилия от земенското село Дивля дори е решила да дари родословното си дърво на Регионалния исторически музей в Перник, съобщи БТА.
В родовата памет са записани имената на осем поколения. Божуриният род започва през 1912 г. баба Божура, на чието име по-късно е наречена цяла махала в Дивля.
От този род произхожда Цветанка Божурина - бивша национална състезателка по волейбол, Мая Асенова - бивш директор на българското училище в Швейцария, Евгения Андреевска - главен еколог на община Перник.
Родословното дърво направили братовчедките Бойка Андреевска и Мая Асенова, с помощта на леля им Стоименка Попова.
"Документирането на родовата памет свързва хората. То се практикува от античността и би било хубаво да се развие по-силно", коментира етнологът Симеон Мильов.