Представители на едни от най-рейтинговите партии се обединиха около тезата, че културните и творчески индустрии трябва да бъдат изведени сред националните приоритети на страната от следващите управляващи.
Това се случи по време на традиционните дебати "Култура & Политика 2013", организирани от Обсерваторията по икономика на културата месец и половина преди парламентарните избори на 12 май.
Темата на дискусията бе "Българската култура – стратегическо планиране, финансиране и законодателство”, като в нея бяха поканени представители на първите шест по рейтинг политически сили, според социологическите проучвания. ГЕРБ и ДПС обаче отказаха участие - първите под претекст, че все още не са изяснили предизборните си листи, а вторите – верни на традицията да не участват в дискусии за култура.
Петър Курумбашев от БСП категорично заяви подкрепа за културната стратегия, но изрази опасения относно финансовата ѝ обезпеченост. Намерението на левицата е да върне бюджета за култура в стойностите му от 0,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), достигнати през 2008 г.
Курумбашев подчерта, че е създадена устойчива практика на "шмекерски изпълнения” в опит да се заобикалят правилата, визирайки случаите на тайно прокарване на законодателни промени между първо и второ четене.
Проф. Станислав Станилов от "Атака” бе далеч по-краен в идеите си. Според него Министерството на културата трябва да се закрие, като на негово място се създадат Министерство на туризма и Агенция по изкуствата.
Иначе Станилов заяви, че партията му има волята да промени данъчната политика, като отмени плоския данък. Според него парите за култура не бива да падат под 1% от БВП, като трябва да отиват единствено за българско творчество.
Според Христо Ангеличин от "България на гражданите" големите данъкоплатци трябва да бъдат облагани с процент, който да се инвестира в културно наследство и реставрация.
От партията настояват за изработване на съвременна образователна програма, която да осигури достъп на учениците до изкуства и за учредяване на Съвет към Министерството на културата, който да популяризира българската култура зад граница, и разработването на регионални политики за децентрализиране на сектора. Формацията е за подпомагане на съвременните писатели и утвърждаване на литературата ни зад граница, както и изграждането на публичен регистър на издателите.
Проф. Ивана Енева от новосформираната коалиция на ДСБ изтъкна, че културата не бива да бъде разглеждана единствено като финансов продукт.
Повече от ясно е, че трябва да има експертен съвет към Комисията по култура и подобни структури към Министерството на културата, заяви Курумбашев, чието мнение споделиха също Ангеличин и проф. Енева.
Станислав Станилов обясни, че един съвет едва ли ще е подходящата форма за натиск. Според него е по-добре творческите организации самостоятелно да съблюдават случващото се. Удачен би бил по-скоро парламентарен секретар, който да е свръзка.
Представителите на партиите са категорични, че ще пледират за спазването на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, който предвижда да се отделят определени средства за производство на български филми.
Относно алтернативното финансиране на културата Курумбашев изрази надеждата си да заработи системата за отчисления от бокс офиса, които да се връщат в киното, но е убеден, че това може да стане реалност единствено чрез постоянен натиск от страна на творческите организации.
Що се касае до диференцираната ДДС ставка, от БСП категорично няма да подкрепят такава, тъй като подобно решение ще доведе до искания за същото и от другите сектори. От "Атака" пък са на мнение, че именно от диференцираната ставка трябва да дойдат пари в културата, като се вземе на първо място от богатите.
Ангеличин извежда две посоки на работа - стимулиране на децентрализирана политика чрез изграждане на локални фондове по региони и усилено стимулиране на некомерсиалното творчество. Представителката на ДСБ сподели, че не се чувства достатъчно компетентна, за да изрази позиция по темата за алтернативното финансиране, но увери, че ще отнесе въпроса до експертите.