Църквата е тази, която ни е съхранила като народ през най-тежките векове

През миналата седмица в Котел бе дадено началото на дарителска кампания за събиране на средства за ремонт на местния православен храм "Света Троица". Това е една от първите възрожденски църкви в България, а в момента се намира в окаяно състояние, стенописите се рушат, стените се пукат, покривът тече. Инициативата за кампанията поде Сливенската организация на ВМРО, която откри специална сметка и дари първите 10 хил. лв. По-късно iNews успя да разговаря с нейния председател Георги Георгиев. В момента той е и кандидат за общински съветник в града. Ето и какво ни разказа той за тази и други инициативи, какво е подбудило него и ВМРО да се притекат на помощ на православната църква у нас, какви са проблемите в Сливен и областта и т.н.

Г-н Георгиев, какво провокира вашата организация, за да помогнете за ремонта на църквата в Котел?

Нашата помощ към църквата започна много по-рано. Като се върнем назад в историята, виждаме, че всичко се е крепяло на църквата. За жалост ние вече сме го забравили. Вече нямаме нашата вяра. Да, наистина сме държава с много смесено население, имаме и мюсюлмани, имаме и католици, имаме и каракачани, но да не забравяме, че ние на първо място сме православни християни. Църквата е донесла писмеността в България. Днес над 500 млн. души по света използват кирилицата. Така че крайно време е да се събудим. Не можем да се мерим със светци като Левски и Ботев. Но, ако има още няколко такива хора като нас, които държат да българското и на българщината, мисля, че нещата могат да се променят. Дори в няколко села. А все от някъде като се започне, на хората ще им дойде самосъзнанието. На всички. Така че дарението ни за храма в Котел не е първата подобна инициатива на ВМРО-Сливен. Преди време сума от 10 хил. лв. беше дарена в Руен за църквата там. Започваме да строим и православен храм в село Пъдарево.

Трябва ли да има повече такива дарителски кампании?

За жалост това се случва само по време на кампании, когато предстоят някакви избори. Тук искам да наблегна, че това дарение ние не го правим с такава цел. На мен не ми е мечта да стана кмет, общински съветник или друго. Аз имам бизнес, с който изхранвам семейството си. Ако ви кажа, че политиката дори ми пречи, не зная дали ще ми повярвате. Не съм си виждал децата от 2 седмици. Наскоро имах над 38 часа без сън. Така че, подчертавам, че след изборите, това, което правя, ще продължи и в никакъв случай не го правя предизборно или за някаква лична облага.

Аз съм бивш военен, говоря 3 езика, бил съм на 6 мисии – по 3 в Ирак и в Афганистан. И всеки път виждах неща, които нито ми е познато, нито е наше, нито свято. Връщам се в България и в един момент се оказва, че виждам същото. Така стана и като се прибрах преди дни от Молдова – не може във всяко едно село по пътя да виждаме джамия и училище до нея. Включително в село, което се казва Черковна - също джамия с училище. Самото име на селото говори...

Споменавате Молдова. Какво сте правили там?

Аз отивах там по две причини. Едната беше моят бизнес, имам партньори там. Втората е, че няколко месеца по-рано присъствах на една кръгла маса в Сливен, която беше направена с подкрепата на ВМРО, където присъстваха бесарабски българи от молдовската диаспора. Там се запознах с тях и те ми казаха, че вече 3-4 години пътуват до България, но все още никой от тук не е отишъл при тях. Само се побратимяват някакви градове. Даже, когато сега бях там, в техните медии съобщиха, че човек от България е пристигнал.

Преди много пъти са ходили политици, особено покрай българския университет, където всичко се преподава на български. Президентът Първанов е ходил да го открива. Думите на кмета и на ректора на университета обаче бяха: "ПР на наш гръб и след това ни забравиха". На мен ми стана много болно, когато чух това.

По своя инициатива направих една дарителска кампания. Събрахме средства, които бяха похарчени за учебници и помагала за децата там. Един багажник с учебници на практика им закарах. Те се радваха така, както децата в България не се радват на учебници.

Какво ви е направило впечатление при българите в Молдова, което казвате, че липсва у нас?

Последно, когато бях там, бях придружен от един човек - отец Ромил, с който се запознахме много случайно на 1 водосвет. Тогава хората ми описаха какво е направил за българската църква – построяване и ремонтиране на храмове в райони, където изцяло преобладава турско население. Това в никакъв случай не искам да провокира, че не уважавам мюсюлманите. Напротив, уважавам ги, защото, ако се върнем назад в историята, вярно, много са клали и много са буйствали, но има и райони, където самите паши и местните феодали са помагали на българската църква. Което им прави чест. Същото е и тук сега, защото отец Ромил не е видял никакви пречки от местното население при построяването и ремонтирането на тези църкви. Даже напротив, той ми е споменавал, че са му помагали.

Един ден аз му казах, че ми предстои пътуване до Молдова. Той ми предложи да дойде с мен. По пътя натам този човек ми отвори очите откъде е започнало всичко в нашата държава – от църквата. Тя ни е крепяла като народ и вяра по време на турското робство, тя ни е дала и запазила културата, писмеността и т.н.

Това ли ни трябва сега, когато народът очевидно не е единен и е в тежко положение?

Да. Затова и подемаме и подкрепяме такива инициативи – за ремонт на храмове, за изграждане на нови. От това има нужда българският народ. В тази връзка искам да спомена, че от ВМРО-Сливен ще назначим хора, които да поддържат църквите по селата и да ги отварят и затварят, за да не пропадат, да не се рушат. Искаме, когато човек отиде, църквата да бъде отворена, за да може да се помоли, да си запали свещ и т.н. Защото българският народ има нужда от това, а голяма част от политиците не го разбират. Защо отхвърлиха предмета вероучение, който трябваше да бъде въведен в училищата? Мисля, че църквата дори направи компромис този предмет да се казва вероучение. За да може да се преподава и на мюсюлмани и на християни. Защо не го прие Народното събрание? Тази политика не е правилна. Не може ние българите в родната си страна, в къщата си, както се казва, да се чувстват чужденци. Ходят нашите сънародници в чужбина. Да, но там те са чужди хора, там вярата е друга, приятели им ги няма, родното им място го няма. Докога? А и там българите, когато искат да потърсят свои сънародници, търсят православния храм.

Вие сте от Сливен, председателствате местната организация на ВМРО. Какви са проблемите в града?

Много са. Липса на работа, на достойно заплащане на тези, които работят, циганизацията и т.н. До всички тези проблеми в Сливен доведе управлението досега. Тук хората работят и си затварят очите, стискат зъби за 350-400 лв. на месец, а работят от 7 сутринта до 7 вечерта. Експлоатацията на труда е страшна. Единствено ромските семейства в Сливен се ползват с привилегии. В общината там в момента, няма как да го докажа, но има назначени 1170 роми, които се водят на работа в "Чистота". Ако всяка сутрин там излизат 1170 човека да метат, градът трябва да блести. Единствено в циганските махали се асфалтират улици. Единствено там се строи детска градина. И всичко започна тази година, всичко е предизборно.

Училища, които бяха навремето изцяло български, сега са със 100% ромски ученици. В едно от най-елитните – 8 ОУ "Юрий Гагарин", за да влезе дете, се полагаше изпит навремето. Сега е изцяло ромско. Хората са принудени да си продават апартаментите, защото ромите толкова много раждат и толкова помощи получават, че махалата им вече не ги побира. И затова започнаха да си купуват апартаменти. И така в момента има цели входове, които са цигански. Днес апартамент, утре – вход, вдругиден – блок. Накрая цял квартал.

Сещам се за известния блок 20 в Ямбол, дори има сниман филм за него от чужда телевизия. Той е бил изцяло български, става изцяло цигански и накрая беше разрушен. По простата причина, че тези хора са неуки, няма контрол над тях. А едно нещо без контрол просто става хаус. Не че не могат да се културизират и образоват. Напротив, много лесно може да стане. Но никой няма желание да го направи.

Община Сливен също има големи проблеми, защото в момента е най-голямата община в България. 49 села има. Община Ямбол, например, е разделена на две – Ямбол и Тунджа. Първо, общинските съветници са по-малко и второ, има две общини. Европроектите в Сливен не могат да стигнат до селските райони по простата причина, че се води най-голямата община. Сливен няма право да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, защото има ограничение за това колко хиляди трябва да бъдат жителите на общината. Всичко това се прави с цел да се задържат тези села към Сливен, за да може след 4 години, когато пак има избори, тези хора да гласуват.