Мини ядрена централа ще захранва космическите колонии

Проект за ядрена централа за производство на електричество за нуждите на бъдещите ни бази на Луната, Марс и другите планети може наистина да ни изглежда като дошъл директно от научната фантастика. Ако вземем предвид представената по време на 242-та национална среща на Американското химично общество (ACS) разработка на функционираща мини ядрена централа, ще си дадем сметка колко надалеч сме стигнали в тази насока за последните 70 години.

При презентацията си ръководителят на проекта Джеймс Вернер, обясни че иновативната ядрена технология за енергийни приложения на повърхността е много по-различна от познатите земни ядрени електроцентрали, които се строят на огромна площ и разполагат с големи структури като охладителни кули.

"Масата хора никога не биха разпознали новата ни система като ядрен реактор", казва Вернер. Самият реактор ще бъде с размерите на голям куфар - широк 45 см, висок 70 см. Той няма да се нуждае от големи охладителни съоръжения като земните си "събратя". Въпреки това системата да бъде достатъчно компактна, надеждна и безопасна, което ще я направи жизненоважен компонент при изграждането на общности на други планети или навсякъде, където НАСА се нуждае от енергия за продължителни периоди.

Проектът, който е съвместно начинание на НАСА и на щатското министерство на енергетиката, ще бъде реализиран на ниво прототип през 2012 г. Новият мини реактор ще се охлажда от система, в която ще циркулират течни метали.

В миналото соларните системи и горивните клетки към момента са били едни от основните способи за генериране на електричество по време на космически мисии. Днес инженерите обаче осъзнават, че соларната енергия има своите ограничения.

Соларните клетки вършат чудесна работа при доставките на електричество в орбити в близост до Земята или при сателити, но са неефективни за мисии в дълбокия Космос, далеч от Слънцето. Ядрената енергия от друга страна предлага уникални възможности, които успешно могат да поддържат човешки селища на други планети или луни.

"Подобна система, разчитаща на енергията, получавана от деленето на ядрата, може да генерира над 40 киловата електрическа енергия, която да е достатъчна да захрани осем домакинства на Земята",       обяснява Вернер и добавя, че тя може да бъде инсталирана на най-различни негостоприемни места места като кратери, каньони и пещери.

Макар, че физиката, която стои в основата на новите мини системи и тази на конвенционалните реактори на Земята да е една и съща, то технологията, стояща зад ниските енергийни нива, контрола върху реактора и материалите, използвани за отразяването на неутроните обратно към ядрото, са абсолютно различни, казва Вернер.

Той набляга на факта, че веднъж разработена и изпробвана мини централата да се окаже един от най-евтините и гъвкави варианти за захранване на космическите бази в дългосрочен период.