Невидимото за очите се допълва от мозъка

Екип от американския Институт по неврология и психология е провел серия от експерименти, които показват как мозъците ни предсказват това, което не може да бъде видяно, разчитайки на предишния опит за изграждането на правилната картина, инрформира PhysOrg.com.

Резултатите показали, че мозъкът не разчитат само на това, което очите виждат. Вместо това те създават комплексно предвиждане. Така ако се появят само части от образа, ние можем доста прецизно да определим какъв обект да очакваме пред себе си.

На участниците в изследването били показали три различни картини. Долният десен ъгъл на всяко изображение бил покрит с бял квадрат. Използвайки магнитно-резонантната техника, те измерили активността на мозъка при реакция на белия квадрат.

На пръв поглед мозъкът реагирал на белия квадрат по доста подобен начина на всеки образ. Оказало се обаче, че въпреки че участниците не виждат какво се случва под белия квадрат, мозъците им могат да направят добра оценка, като сглобят сами липсващите парчета на пъзела.

Откритията идват като потвърждение на нова хипотеза, разработена от невролога от лондонския University College Карл Фритсън. Наречена предвиждащо кодиране (или принцип на свободната енергия), теорията предполага, че мозъкът активно предсказва какъв резултат ще получи, вместо единствено да обработва пасивно постъпващата през очите информация.

Според учените мозъкът прави това, за да намали изненадата от появата на новия обект. Тази еволюционна нужда възникнала за да ни даде предимство в ситуации, застрашаващи сигурността ни. Без тази способност ние не бихме оцелели в обикновени ежедневни ситуации като пресичане на улицата например.

Новата теория има и други важни приложения. Тя например обяснява защо менталното състояние на много от възрастните хора се влошава бързо, когато те сменят дома си. Оказва се, че при тях крехкият баланс между памет и предвиждане се нарушава от непознатата обстановка. След като загубят паметта за позната заобикалящата ги среда на старото им жилище, изчезва и способността им да предсказване.

Резултатите от изследването могат да окажат и сериозно влияние върху бъдещото успешно третиране на много неврологични заболявания.