Вече е установено как светят светулките

В продължение на 60 години учените са познавали основните съставки, които помагат на светулките да светят. Това са кислородът, магнезият, калцият, както и един естествен химикал, наречен луциферин.

Като резултат светулките произвеждат светлинни фотони, които са с жълти, зелени, оранжеви, а дори и сини оттенъци.

Доскоро обаче, химическата реакция, чрез която се произвеждат фотоните, беше обвита в мистерия.

''Начинът, по който ензимите и протеините преобразяват химическата енергия в светлина е много основен процес и искахме да разберем как точно работи,'' е казал Брус Бранкини от Колежа в Кънектикът, който е един от участниците в проекта, цитиран от изданието National Geographic.

Ученът и колегите му са открили допълнителен електрон кислород, който в действителност е отговорен за сиянието на светулките.

Откритието наскоро беше публикувано в Журнала на съюза на американските химици и представя подробна информация за химическите процеси, които стоят зад биологично произвежданата светлина на светулките.

Обяснението

Традиционното обяснение на това как долната част на светулката се превръща в източник на светлина е тормозело учените в продължение на дълги години.

Само че то не е изглеждало вероятно, поради закономерностите  при химическите реакции, които гласят че кислородът и луциферинът не би трябвало да реагират помежду си.

Както се оказало, експериментът на Бранкини и на другите учени е показал, че кислородът, който участва в процеса, всъщност е супероксиден анион.

''Супероксидният анион е форма на молекулярен кислород, който съдържа един допълнителен електрон,'' казва Бранкини.

Именно благодарение на допълнителния електрон, кислородът има двойнствени функции и предизвиква химическа реакция с луциферина.

Според учените това обяснение може да се използва и за био светлината, която се образува и при планктона и при други дълбоководни морски обитатели.

Учените се решени да изучават луциферина, тъй като по думите на Бранкини, веществото може да се окаже полезно средство при лечение на човешки тумори, както и при разработването на лекарства срещу рак.