Как се става звезда за една нощ?

Гоги Гупта е основният виновник за популяризирането на звезди като Адел, Лейди Гага и Бионсе в онлайн пространството. Именно той се занимава с дигиталния маркетинг на едни от най-големите звезди в света и създава онова, което наричаме "звезда за една нощ”.

Как се случва всичко това и има ли щипка магия в създаването на звезди, той разкри по време на шестото издание на най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа SeeMe.

Пред пълния с изпълнители, музиканти и всякакви други хора от музикалния бизнес в България Sofia Live Club, Гоги Гупта се изправи с увереността на човек, който добре знае какво прави. Може би всичко това се дължи на факта, че е проходил в тази професия с имена от ранга на Disney, докато днес в каталога му присъстват Лейди Гага, Kings of Leon и Майкъл Джексън.

Това, с което Гоги Гупта успя да изненада присъстващите, е умението да борави с хиляди нови инструменти, които му позволяват да се справя в една динамично променяща се среда. Според него предлагането в музиката е много различно от предлагането на други продукти и публиката не бива да се таргетира по стандартния начин - пол, възраст и доходи.

Най-успешният начин да рекламираш, според създателя на Gupta Media, е да предлагаш продукта на хората, които вече се интересуват от въпросния изпълнител. И именно тази стратегия Гупта прилага при работата си със супер успешната Ke$ha.

Светът научава за звездата за една нощ, благодарение на парчето на FloRida ”Right Round”, но тази нощ коства на екипа на Гоги Гупта около година предварителна работа. Основната цел, която той си поставя е да накара феновете на песента да научат кое е момичето, което пее с FloRida, и да разберат, че след три месеца тя ще изкара първия си самостоятелен сингъл. И това се случва съвсем скоро. Малко по-късно Ke$ha става номер едно по продажби на албума си в iTunes.

На българските музиканти Гоги Гупта обясни, че няма как да станат известни по цял свят, ако не се показват и в традиционните медии, тъй като те все още играят ключова роля.

А на въпроса "Как да накараме телевизиите и радиата да въртят песните ни?”, експертът отговори просто: "Накарайте приятелите си да звънят във всички тези медии и да си поръчват вашите парчета”.

Гоги Гупта не пропусна да отбележи и огромната роля на Facebook и другите социални мрежи, като даде пример как за 12 седмици фен страницата на една музикална група е събрала 300 000 фенове, докато в началото е имала само 300.

Този огромен успех се постига благодарение на това, че Facebook е платформата, която позволява по-детайлното разглеждане на аудиторията и достъпа до огромен брой потребители.

За финал експертът по дигитален маркетинг уточни, че в музикалния бизнес всичко е прекалено динамично, ето защо маркетинговите стратегии се сменят почти ежедневно. Въпреки това има едно нещо, което маркетолозите никога не бива да забравят – на кого говорят и какво точно искат да му кажат.

Как музикалният бизнес се срина през последните години?

"В последните години музикалният бизнес се срина. Продажбите на албуми в САЩ сега са същите, като тези през 1973 г.”. Тези думи принадлежат на Скот Коен, основател и вицепрезидент на The Orchards, който се включи в откриващия панел "Новите измерения на музикалната индустрия” на тазгодишното издание на SeeMe.

Коен разкри, че от 2003 г. досега броят на новите изпълнители, които пробиват на музикалната сцена, е спаднал с цели 77%. И въпреки това, на индустрията й се налага да оцелява по някакъв начин.

Вече не става дума само за това един изпълнител просто да завърти песента си по радиото или да подпише договор с голям лейбъл. Настъпил е моментът, в който трябва да се търсят нови възможности, твърди Скот Коен.

Една от причините за това е, че за съвсем кратко време се появиха Facebook, Twitter, iPhone и доведоха до нов феномен – вече никой не знае какво да очаква от музикалния бизнес, защото той се променя с всеки изминал ден.

Въпреки че в миналото работещите в сферата на музиката бяха склонни да обвиняват пиратството за главоломния спад в продажбите на албуми, то с появата на iTunes се забеляза бум на купуването на сингли. Факт е, че хората искат само определени песни и трябва да се търсят алтернативи за задоволяване на тези желания.

Според Скот Коен такава алтернатива е продаването на ограничен брой копия от даден музикален продукт, така че слушателят да има чувството, че само той и още няколко души по света имат даден запис.

"Потребителите са различни и не можем да гледаме на тях по един и същи начин”, коментира Коен.

Според статистиките голяма част от хората все още са привързани към физическите издания на музиката, а в същото време има такива, които са готови да купуват такъв продукт единствено онлайн. Съществува и среден вариант, който купува и двете, ето защо трябва да се гледа комплексно на проблема с продажбите и в никакъв случай не трябва да се винят потребителите.

Кели Анастасопулу, която отговаря за дигиталното бизнес развитие на Югоизточна Европа в Sony, твърди, че съществуват три основни тенденции в дигиталната музика.

На първо място, през следващите четири години свалянето на продукти от интернет ще намалява, а пък стрийминг услугите ще процъфтяват. Според Кели не трябва да се подценява ролята на мобилните услуги, тъй като именно от тях ще се потребява голямо количество музика и то съвсем скоро.

На последно място тя посочва и ролята, която ще играят т.нар. "свързани” услуги, които предоставят достъп до различни устройства, дори когато потребителят е офлайн.

За Коен въпросът не е да се разбере какво да се прави в тази усложняваща се ситуация, да се създаде някаква формула на успеха, а всички в индустрията да се научат да бъдат достатъчно гъвкави, така че да отговорят адекватно на промените в пазара.