Колко българи имат право на глас? Вярвате ли, че са 6,9 милиона?!

Нито една система за отчитане на гласоподавателите у нас не отчита реално. Знае се само, че нямащите това право за малко под 300 000 души - младежи под 18 години и затворници

по статията работи: iNews.bg | 21.10.2016 | 12:12

Винаги като наближат избори изниква големият въпрос-загадка колко са действителните гласоподаватели в България. Според официалните данни това конституционно право могат да упражнят близо 6,9 милиона български граждани. Едва ли обаче някой го вярва. Дори да си най-посредствен математик подобна цифра звучи космически нереалистична, при положение че в изборите редовно участват под 3 милиона, а по последно преброяване от 2011 г. населението ни е около 7 милиона.

Единственото, което с по-относителна точност се знае, е, че под 300 000 български граждани нямат право да отидат до урните. По закон това са лицата, изтърпяващите ефективни присъди за престъпления, както и младежите, ненавършили 18 години, отбелязва БГНЕС.

Ако се вярва на статистиката, на предстоящите президентски избори, това конституционно право не могат да упражнят точно 283 975 души, което е пренебрежимо малка цифра на база данните от избирателните списъци.

А те граничат с неправдоподобност. Към 19 септември тази година избирателите за предстоящите президентски избори са 6 869 809 души, а избирателите в националния референдум са 6 868 903, сочат предварителните данни. Разликата от 906 души в двата избирателни списъка идва, защото тези граждани са придобили постоянен адрес за първи път в България след 8 август.

По закон в националния референдум гласуват и тези, които за пръв път са получили адрес в България преди 8 август 2016 г., т.е. преди насрочване на изборите.

По последните данни на НСИ от 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души (окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души).

Ако се вземат последните данни на статистиката и се съпоставят с избирателните списъци, излиза, че без право да гласуват са 283 975 българи.

Юристи обаче твърдят, че това не са реалните цифри по ред обективни причини. Една от основните е, че няма изнесена информация за национална база данни колко е населението, живеещо в България - няма информация за българите, които живеят трайно на територията на държавата.

Очевидно има сериозна разлика между статистиката и национална база данни. Статистиката на базата на статистически показатели дава плюс-минус – родени, починали и брой граждани. Тя се базира на преброяването, в което обаче, ако някой не е иска да участва и не е пуснал преброителя, това лице не е отчетено и не влиза в статистиката. Подобни случаи правят данните от преброяването неточни.

Единствените точни данни са в Главна дирекция ГРАО "Население”. Справка обаче показва, че там те са дадени по области и не са обобщени за цялата страна. Не съществуват данни и за броя на децата и на подрастващите до 18-годишна възраст.

Точни данни за населението е трудно да бъдат събрани и затова, че всеки български гражданин по Закона за българското гражданство трябва да има постоянен адрес на територията на България, независимо дали живее в страната или на друго място.

Всеки български гражданин се вписва в избирателния списък въз основа на изискването за постоянен адрес, както е вписано и в Изборния кодекс. При предишни избори правилата са били идентични, което произтича от Конституцията - от основен принцип за правото на всеки българин да гласува.

Не е тайна, че българите сме застаряваща нация, има и големи миграции. Това довежда до застаряване на населението, което остава да живее на територията на страната. Масово младите и хората в детеродна възраст напускат страната.

Български гражданин не може да е без постоянен адрес в страната. Има обаче секции, в които по списъци има 7000 души, а реално в тях живеят едва стотици. Така в столичния район "Средец”, който е в центъра на София и е предимно с административни сгради, много малко са кооперациите с живеещи в тях. По списъци излиза, че е са 6000 избиратели, а те реално са между 300 и 500 души.

В избирателните списъци е включен всеки български гражданин. А това, че той живее извън територията на България, не го прави да не е избирател. Конституцията ясно казва, че всеки български гражданин, където и да се намира, има равни права. Това идва още от далечното време на кръглата маса, когато под натиска на СДС се постига споразумение намиращите се извън страната да имат право да гласуват. Така идва и разминаването в цифрите, защото има реални български граждани, но неживеещи в държавата, които по Конституция не могат да бъдат лишени от избирателни права, като не бъдат вписани в избирателните списъци.  


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Емил Димитров музикален...
  • 00:35 Светът и ние /п/
  • 00:50 100% будни /п/
  • 02:45 Култура.БГ /п/
  • 03:55 Извън играта /п/
  • 04:25 Законът на Дойл тв филм /2 сезон, 1...
  • 05:10 Още от деня коментарно предаване/п/
  • 05:40 Давай, Даан, давай! детски тв филм...
  • Сега bTV Новините
  • 00:00 "Записът"
  • 01:00 "Опасни улици"
  • 02:00 bTV Новините /п./
  • 02:30 "Преди обед" /п./
  • 04:50 "Завинаги"
  • 05:40 "Домашен арест"
  • 06:00 "Малкото Пони: Приятелството е...
  • Сега Военни престъпления
  • 00:30 Нюанси синьо
  • 01:30 Незабравимо
  • 02:30 Завинаги свързани
  • 03:30 Завинаги свързани
  • 04:30 Остани с мен /п/
  • 06:00 Съдби на кръстопът /п/
  • 07:00 Втори дубъл
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета