Един българин, един украинец и 5 рунда, които разединиха нацията

Боксовата среща между най-добрия български професионален боксьор Кубрат Пулев и шампиона Владимир Кличко приключи с нокаут в петия рунд за украинеца. Дискусиите обаче не спират, а по-лошото е, че ние, българите, изпадаме в две крайности, които пречат за обективното възприемане на добрите и лошите неща, до които този мач в крайна сметка доведе.

Двубоят Кличко – Пулев беше крайно необходим, за да покаже категорично къде сме ние. Къде се намира нашият най-добър боксьор спрямо най-голямото име в момента. Е, видя се. Пулев все още е далеч от машината Кличко, както по опит, така и по психическа устойчивост. Пред него има време, път и още много боксови мачове. Важното е, че премери сили с най-добрия.

Но проблемът не е в самия Кубрат или в това какво е говорил преди и след мача. Проблемът е в нас, феновете. Огромна, безумно огромна част от българите бяха решили, че нашето момче ще измете ринга с Владимир Кличко, защото много иска да го стори, много се дразни, че украинецът се мотка и изобщо – защо не. Би било много гот, нали? Като нация, която се слави с "изключителните" си познания по футбол, явно решихме, че можем да разбираме и от бокс. Е, не, уважаеми приятели на бойните спортове, да подкрепяш някого, защото е българин, е едно, но да се самозаблуждаваш, че той е животно и няма кой да му се опре, е съвсем друго.

Ето и списък с основните идейни линии, които се появиха и заздравиха след мача:

1. Кличко е мафия, мачът е бил предрешен

2. Кличко е наркоман, затова не даде допинг проба

3. Кубрат е неандерталец, не може да говори, повтаря едно и също и не може да губи, ерго – срами България

4. Кубрат е слабак, нахално додрапал до мач, за който не е подготвен

5. Всички, които подкрепят Кобрата, въпреки загубата, са псевдо патриотчета

6. Всички, които не подкрепят Кобрата, са псевдо българи

7. Всички българи разбират от бокс, просто преди мача не са го подозирали

Сульо, Пульо, Пижо и Пенда се надпреварваха да обясняват разни неща за боксовия двубой, за това как, видиш ли, малшансът попречил на нашето момче. От другата страна Ганьо, Кирил и Методий и брат му лаеха, че Пулев е абориген, чалга поклонник, който не може да се изразява интелектуално, патриотарства и като цяло е слабак.

Сега разбирам защо твърде често очакванията на българите за представянията на националите по футбол не се оправдават. Едните ни виждат Европейски шампиони, защото сме българи, другите ни виждат дисквалифицирани и едва ли не публично тричани, пак защото сме българи. Григор Димитров винаги е лъв и е велик, "защото си е наше момче", но едновременно с това все е психически нестабилен лигльо, който само знае да чука рускини и да рекламира минерална вода. Волейболният ни отбор винаги е обичан, винаги е страшно симпатичен и "този път ще покаже на какво е способен", но пак някак си хората си знаят, че все е на четвърто място, все няма психика и все се проваля в най-важните моменти.

Проблемът не е в българските спортисти. Проблемът е във вас, приятелчета, които си въобразявате, че разбирате от всеки спорт и че с много стискане на палци и положително мислене "нашите хора" ще станат шампиони, защото имат лъвски сърца. Проблемът е и във вас, другарчета, които винаги "знаете" колко сме слаби, какви сме селяни, какъв сме въздух под налягане. Наистина ли никой не си дава сметка, че в повечето случаи спортистите, независимо от коя държава са, не печелят. Един печели, другите губят. После пак се пробват и вероятно пак губят. Тренират, здраво тренират, за да се доберат до върха.

Впрочем, снощи на мача България – Малта имаше нелепо малък брой зрители. А още помня как подкрепяхте Любо Пенев и момчетата, "лъвовете", въпреки че ги мислите за госпожици и че не заслужават да носят трибагреника до сърцето си. Не, честно, не мога да разбера какъв точно ви е проблемът, разбирачи?

*Коментарът е на Неда Ковачева, главен редактор на Div.bg.