Размисъл. Не само в смисъла на предизборни страсти...

Остават по-малко от 24 часа до предсрочните избори в страната ни.

Денят за размисъл, надяваме се, да е слънчев, топъл и светъл. Пролетен ден след празника на Възкресението.

В последния ден – вчера - социологическите агенции пуснаха последните си проучвания на общественото мнение. Партиите разпространиха последните си пресове. Утре лудницата ще започне от рано сутринта и най-вероятно кулминацията й ще бъде в късните часове на нощта. На практика не може да се случи нищо кой знае колко неочаквано, освен може би висока избирателна активност. Дано.

Когато назначаваше датата 12 май, президентът Росен Плевнелиев се аргументира, че не би било подходящо да се провеждат избори по време на Страстната седмица. Донякъде е и беше прав.

Не беше подходящо обаче и предизборната политическа кампания в този вид, на който й станахме свидетели, да протича в Страстната седмица. С всичките компромати, флашки, записи, с взаимните обвинения и явно неизпълнимите обещания, на които се наслушахме.

А също и всички действия и обяснения, които чухме в последните четири седмици. Много Пилатовци си измиха ръцете. Много мръсни ръце.

Днес е ден за размисъл. Той съвпада с една друга дата, която е добре да се припомни и то не само заради изборите. А може би и точно заради това.

11 май се отбелязва като Празник на Св.Св. Кирил и Методий.
Празник, който е честван за първи път в Пловдив през далечната 1851 година. През 1851 година българите не са имали държава и институции, които да ръководят и организират живота на нацията, вече близо пет века.

Празникът на светите братя се прави по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище, въпреки че има сведения да е отбелязван и преди това.

Само за няколко години се превръща в традиция, която се разпространява по всички български земи. Денят на честването на Св.Св. Кирил и Методий става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Последните три думи по онова време са били синоними на бъдеще.

Българският народ по време на Възраждането явно е разполагал с достатъчно мъдрост, за да прозре /или пък да не забрави/ и да отстоява онова, което може да го съхрани във времето. Образованието, науката и културата.

И въпреки че след 1916 година, след въвеждането на Григорианския календар, почитането на светите братя остава по църковна традиция на 11 май, а по официалния държавен календар – 24 май, мисля, че няма по подходящ от днешния ден за размисъл, за да се напомни една традиция.

Да размислим всички за гения и делото на Кирил и Методий, за прозорливостта, смелостта и мъдростта на тези, които по един или друг начин са успели да запазят сътвореното от тях. До днес.

Да размислим и за мъдростта на Найден Геров и на съратниците му от преди век и половина, за мъдростта на предците ни от Възраждането, за които днешният ден е бил семето, от което ще се роди бъдещето. И те са го засаждали.

Днес е ден за размисъл. Да помислим за тези неща днес, преди страстите политически да избухнат утре отново.