Кончината на проф. Чирков показа, че народонаселението у нас е с примитивна психология

Журналистът Стоян Николов-Торлака винаги се е славел с остро перо. И този път той доказа, че за него няма тема табу и нарича нещата с истинските им имена. Кончината на светилото професор Александър Чирков даде повод на Николов за интересна гледна точка на случващото се у нас. И по-точно - на реакцията на обществото след подобни вести:

Гледам, че всички пишат за кончината на професор Александър Чирков, нека душата му е добре там, където е. И, нали съм злопаметен, та се сещам, че преди години, когато той се прибра като международно признат специалист да работи в Родината си, народонаселението за пореден път беше поляризирано в "становищата". Едните с апломб ала "и ний сме дали нещо на светЪТ" го изкарваха едва ли не междупланетарен доминатор в сърдечната хирургия за всички времена, а другите се лашкаха към злобни реплики от сорта на "ломски циганин" и "дипломата му е фалшива". Не, че нещо, ама описването на това биполярно разстройство е може би едно от най-големите постижения на Библията в разгадаването на психологията на примитивните народи. "Осанна!" или "Разпни го!". НЕма средно положение; нЕма логика, анализ на факти, съсредоточаване върху същественото. Или супермен, или долен окаяник. А, доколкото съм си създал някакво впечатление, професор Чирков май е бил просто един невероятен специалист в областта си, обран, внимателен, тактичен и отстояващ позициите си с рационални доводи човек. Нещо, което се среща все по-рядко в тия шантави времена, особено сред народ, свикнал силно да люби (на думи), ама най-силно да мрази...