Познавате го от малкия екран от предаването "Комиците", но неговата голяма любов е театърът. Играе в Театър "Българска армия" от 1995 г. насам и за миг не му е омръзнало. Този сезон можете да го гледате в "Тартюф" ,"Отело, "Много шум за нищо" и други. Ние се срещнахме с него навръх имения му ден и той ни почерпи с добро настроение, мъдрост и искреност, за което му благодарим. Черпим и Вас!
Здравей, хващаме те преди репетиция. Какво репетираш в момента?
Това, което репетирам в момента, е канадската пиеса "Жан и Беатрис". Тя разказва за двама души – мъж и жена. Участваме аз и Елена Петрова. Пиесата третира мъжко-женските взаимоотношения, борбата между двата пола, кой ще надмогне над другия, дали това въобще е възможно, дали съвместното съществуване между мъжа и жената е възможно, без да има конфликти, без да има драми, без да има предателства, жестокости. Има и много хумор в пиесата. Аз играя мъжа, ловец на награди – човек, който работи по обявите на хората и се опитва да открие загубени вещи, изчезнали домашни любимци, въобще човек, работещ по поръчка за пари. Парите също са тема на пиесата, вторачването в тях. Съвременният човек мисли все повече за пари, отколкото за чувствата си, за емоциите си. Мисли само за парите, как да спечели повече пари. Пиесата разглежда проблема дали това не ни убива по някакъв начин, дали не ни обезличава?
Според теб на какво се дължи това? Защо хората са станали такива?
Може би човешкото развитие тласка нещата натам. Аз не се смятам за толкова мъдър и прозорлив да дам отговор защо това е така, защото това би значело, че много лесно би могло това да се поправи, а такива неща се поправят много трудно. Това може би е естествен път към промяна на човека по някакъв начин, може би загиването на тази цивилизация.
Цялото интервю можете да прочетете на Jenite.bg.